![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
- Ами Оскар Сансъм?
- В началото мненията се различаваха - според мен не беше виновен, според други беше, - но вече и най-упоритите сред тях признават, че е невъзможно да е имал каквато и да било връзка със случилото се с жена му.
Паркър ѝ благодари за отделеното време и ѝ обеща да я информира, ако открие нещо полезно.
Разследването на Мей Маккинън и сина ѝ трябваше да бъде по-дискретно, но тук му помогна Рос, който му предостави всички материали, набавени със средства на данъкоплатците. Ако разследването на Сансъм беше зациклило, то това на Маккинън беше отдавна умряло. Единствената ДНК, открита в стаята, беше на жертвите. Пред къщата бяха открити стъпки, но те не съответстваха на никоя марка обувки и дори отпечатък, който да бъде анализиран. Върху един камък намериха парченце син найлон, което подсказваше, че убиецът може да е носил калцуни или гащеризон, а следите по една от ключалките издаваха, че е влязъл през задната врата, но засега това бе всичко.
Паркър беше готов да потегли за Натик. Същия следобед Ейнджъл и Луис щяха да отидат направо в Гринсбърг, където тримата щяха да се срещнат с Тоби Тейър. Можеше просто да му се обади по телефона, но Паркър предпочиташе личните разговори при всяка възможност. Съдейки по бележките му, Еклънд имаше много високо мнение за Тейър и двамата бяха поддържали редовни контакти. От всички имена в записките на детектива този изглеждаше най-интересен.
Паркър обаче беше любопитен и за историчката от Уотърбъри, Мишел Сулиер. Предишната вечер беше разговарял за нея с Йън Уилямсън, който преподаваше в „Боудън“ и я познаваше като колега. Уилямсън каза, че я харесва, но имали фундаментални различия в подхода.
- Аз вярвам в много неща - беше казал Уилямсън по телефона, - а в още повече ми се иска да вярвам. Но Мишел не вярва на практика в нищо, освен във феминизма. Ако перифразираме Айнщайн, дори самата тя да беше призрак, пак нямаше да повярва.
- Ще ѝ предам много поздрави от теб.
- Може да я пощипнеш по бузката.
- Сериозно?
- Защо не? Поне ще имаш интересна история как си изгубил ръката си.
Паркър тъкмо прибираше сака си в багажника, когато мобилният му телефон иззвъня. Беше Мокси Кастин.
- Говорих с адвоката на Рейчъл Улф - каза той.
- И?
- Не се занимава с йога и се съмнявам, че носи мъниста. Виж, не ми е никак приятно да нося лоши новини, но ще поискат забрана да виждаш Сам, докато съдията не постанови режим на посещения. След това ще настояват за срещи само в присъствието на трето лице. Ако постигнат своето, няма да можеш да прекарваш никакво време насаме с дъщеря си.
Паркър се свлече върху колата си, напълно онемял. Температурата сякаш падна и студът пропълзя в костите му.
- Ще се чуя с Рейчъл - каза той накрая. - Ще се опитам да разбера какво става.
- Не, не го прави. С адвоката ѝ още разговаряме. Надявам се да успеем да отблъснем забраната и да постигнем компромис за посещенията преди изслушването. Ако ѝ се обадиш сега, може да усложниш нещата. Тази седмица ще отскоча до Бърлингтън и ще се опитам да се видя с адвоката на по едно питие. Може да разбера откъде идва всичко това.
- Не е от Рейчъл - каза Паркър. - Тя не би го направила.
Ала още докато изричаше думите, си спомни гнева ѝ след похищението на Сам. Когато пристигна в болницата в Ню Хемпшир, където я преглеждаше педиатър, Рейчъл го удари. Зашлеви го два пъти по лицето, преди да я улови за китките. Беше обзета от такава ярост, страх и облекчение, че не можеше дори да заплаче. Просто го гледаше, докато я държеше, а после, когато я пусна, се извърна. По-късно му се извини, а той ѝ каза, че я разбира и не я вини, но вече нищо не беше същото помежду им.
- Остави на мен - повтори Мокси. - Сега ти се струва, че това е краят на света, но не е. Гарантирам ти. Върви да си вършиш работата, но помни какво ти казах: не стреляй и не позволявай да стрелят по теб. Аз ще се оправя с другото.
После си казаха довиждане. Паркър прибра телефона си.
Драйфаше му се.
„Човекът е малка твар, а нощта е огромна и пълна с чудеса. “
Лорд Дънсейни
61.
Сам лежеше в леглото, дръпнала одеялото до брадичката си. Беше казала на майка си, че не се чувства добре, а Рейчъл бързаше твърде много за срещата, на която щеше да се разглежда бюджетът ѝ, за да задълбава. Родителите ѝ я увериха, че ще я наглеждат, но когато я поканиха да отиде на гости в тяхната къща и да си полегне на дивана, Сам отказа. Затова сега дядо ѝ седеше в дневната на конюшнята, четеше вестник и слушаше радио.