Драконите на изгубената звезда [bg]

Той се изхлузи от стола и с напипване намери пътя до писалището на Даламар, за да потърси лампата. В камината все още грееха няколко въгленчета. Тас огледа отблизо писалището, докато не откри някаква хартия. Като се надяваше, че върху нея няма записано някое заклинание и едновременно с това се успокояваше, че дори и да има, на Даламар не му е чак толкова необходимо, кендерът пъхна хартията при въгленчетата в огнището и се върна с нея, за да запали лампата.

Сега вече можеше да вижда, тъй че бръкна в задния си джоб, извади онова, което го бодеше и го поднесе обвинително срещу светлината на лампата.

— Ай, ай! — възкликна той.

— О, не! — прибави.

— Как си се оказало тук? — изплака най-сетне.

Нещото, което го бе събудило, беше веригата на Устройството за Пътуване във времето. Той я хвърли на писалището и отново бръкна в джоба. Извади друга част от устройството, а след нея още една и още една. Последваха ги и скъпоценните камъни. Кендерът постави всички парчета пред себе си и тъжно се загледа в тях. Всъщност дори можеше да размаха юмрука си срещу им, но подобен жест не би подхождал на един Герой на Копието, така че ще заявим, че не го е направил.

Като всеки Герой на Копието, Тас много добре знаеше какво се очаква от него. Трябваше да събере отделните части на устройството в кърпичката си (разбирай: кърпичката на Палин), да ги отнесе при някой от магьосниците, да му ги връчи и храбро да заяви, че е готов да умре заради света. Но подобно Благородно поведение преди всичко изискваше да си в подходящото настроение, а Тас никак не се чувстваше настроен за храбри и благородни дела. Предполагаше, че човек трябва да бъде в съответното настроение и за да се остави да го настъпи гигант, но също не му се искаше нищо от този сорт. След като бе видял как мъртвите навън блуждаят безцелно, а кендерите сред тях — особено те — дори не се интересуват от съдържанието на кесиите си, Тас бе в чудесно настроение да живее и да не спира да го прави, поне докогато е възможно.

Много добре знаеше, че това едва ли ще бъде възможно, ако Палин и Даламар разберат, че магическото устройство отново се е озовало в джоба му, макар и счупено. И като се боеше, че магьосниците всеки момент могат да се появят, за да проверят какво прави или за да му предложат вечеря, Тасълхоф набързо събра частите на устройството в кърпичката, завърза я здраво и я прибра в една от кесиите си.

Беше свършил по-лесната част от работата. Сега идваше по-трудното.

Сега се налагаше да забрави цялата работа по това да бъдеш Благороден и да се нагърби с тежката задача по това да бъдеш Злороден. Мислеше, че това е правилната дума. Налагаше се да Избяга.