Ръкописът на Фулканели [bg]

Зад откраднатата полицейска кола се вдигаха облаци прах. Бен натискаше здраво газта по пустия път. Стигна до острите завои в мига, в който се запита дали не трябваше да поеме в обратна посока. Почти веднага видя черните следи от гуми, които водеха към каменистия насип на банкета. Кората на старото дърво зад него беше обелена, един от клоните висеше пречупен.

Спря колата и отиде да го разгледа отблизо. По земята имаше микроскопични парченца черна боя, други бяха забити в обеления ствол на дървото. Погледът му беше привлечен от малка, блестяща черна капчица на асфалта. Приклекна и я докосна с пръст. Беше моторно масло, все още топло. Следите от гумите бяха широки, очевидно оставени от спортна кола. Черна спортна кола, която се движи с висока скорост? Трябваше да е поршето. Малко по-нататък откри още една капчица масло, после втора, трета. Картерът на колата явно беше пробит при удара в насипа. Но защо беше излязла от пътя? Колко сериозна беше повредата? Ако продължаваше да губи масло, той имаше шанс да я застигне някъде надолу по пътя. Полицейската кола беше бърза и мощна, но прекалено биеше на очи. В нея той беше лесна мишена.

В продължение на няколко километра Бен караше по мазната следа, слушайки внимателно съобщенията по полицейската радиостанция. Както можеше да се очаква, липсата на колата беше забелязана и ченгетата организираха издирването й. Скоро ще се наложи да се отърве от нея, а с това се стопяваха и шансовете му да настигне повреденото порше.

Пред очите му се появи планинско селце. Встрани от шосето имаше малък гараж със самотна бензинова помпа, над която се развяваше избелял рекламен флаг. Малко по-нататък се виждаше кално отклонение. Бен въздъхна и насочи колата към него. Половин километър по-нататък пътят свърши пред каменисто поле, обрасло с тръни и жълти полски цветя. Смъкна полицейската униформа, облече собствените си дрехи и старателно изтри отпечатъците си от всичко, което беше докосвал. После захвърли ключовете в канавката, обърна се и хукна към гаража.