![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Спорихте ли за това решение?
— Аз се опитвах да не споря с нея. От това нямаше никаква полза, освен че я настройваше срещу мен. Само й казах, че имам някои резерви. Не ми харесваше мисълта да стане икономка. Смятах, че заслужава нещо повече от това и си спомням как я предупреждавах, че когато отидем да живеем там, ще се озовем в капан. Все едно че щяхме да бъдем негова собственост. Но истината беше, че ние просто нямахме друг избор, нали разбирате? Нямахме никакви спестявания. Никой нямаше да ни направи по-добро предложение.
— И отначало всичко беше наред. Имението „Пай Хол“ беше хубаво място, а аз се разбирах със Стаили Брент, който работеше там като градинар, заедно със сина си. Не плащахме наем, а и по някакъв начин ни беше по-добре да живеем като самостоятелно семейство, без мама и татко непрекъснато да се въртят около нас. Но в онази портиерска къща имаше нещо, което не ни се отразяваше добре. Вътре по цяла година беше тъмно и така и не я почувствахме като свой дом. Всички започнахме да се дразним един от друг, дори момчетата. Двамата с Мери сякаш изобщо не спирахме да се караме. Беше ми неприятно да гледам с какво преклонение се отнасяше към сър Магнъс само защото той имаше титла и много пари. С нищо не беше по-добър от мен. Не беше работил и един ден през целия си живот. Беше собственик на имението „Пай Хол“, само защото го беше наследил. Но тя не можеше да го види по този начин. Не разбираше, че когато човек чисти тоалетна, няма никакво значение, че на нея ще седне задникът на някакъв аристократ. Веднъж й го казах точно с тези думи и тя побесня. Тя не се смяташе за чистачка или за прислужница. Гледаше на себе си като на дясната ръка на господаря.
— Магнъс също имаше син — Фреди — но той още беше малък и беше много намусено момче. Между тях нямаше никаква обич. Затова господарят започна да се занимава с моите момчета, вместо със сина си. Окуражаваше ги да си играят в неговото имение и ги глезеше с малки подаръци — веднъж три пенса, друг път шест пенса. Освен това ги караше да правят номера на Невил Брент. По онова време родителите му вече бяха мъртви. Бяха загинали в автомобилна катастрофа и Невил беше поел градинарската работа в имението. Мен ако питате, у него имаше нещо странно. Според мен не беше съвсем наред в главата. Но това не им пречеше да го следят, да го дразнят, да го замерят със снежни топки и други такива. Беше жестоко от тяхна страна. Иска ми се да не го бяха правили.
— Не можехте ли да им попречите да го правят?
— Не можех да направя нищо, господин Тип. Как да ви го кажа, за да ме разберете? Те никога не ме слушаха. Вече не им бях баща. Почти от деня, в който се преместихме да живеем на онова място, аз усетих как ме изместват настрани. Магнъс това, Магнъс онова… никой не говореше за нищо друго. Когато им даваха бележниците от училище, на никого не му пукаше какво мисля аз. Разбирате ли? Мери караше момчетата да носят бележниците си в голямата къща, за да ги показват на него. Като че ли неговото мнение беше по-важно от моето.
И през цялото време ставаше все по-зле, господин Тип. Аз започнах да ненавиждам този човек. Той винаги намираше начин да ме накара да се чувствам жалък, да ми напомни, че живея в неговата къща, на неговата земя… като че ли го бях направил по собствено желание. И вината за онова, което се случи, е негова. Заклевам се. Той уби сина ми — все едно го направи със собствените си ръце — и същевременно съсипа и мен самия. Том беше светлината на живота ми — и когато той си отиде, не ми остана нищо, за което да живея.
Той замълча и избърса очите си с опакото на ръката.
— Погледнете ме! Погледнете това място! Често се питам какво съм сторил, за да заслужа това. На никого нищо лошо не съм направил, а се озовах тук. Понякога си мисля, че съм несправедливо наказан за нещо, което не съм извършил.
— Не се съмнявам, че сте невинен.
— Наистина съм невинен. Нищо лошо не съм направил. Онова, което се случи, нямаше нищо общо с мен.
Той замълча, приковал очи в Тип и Фрейзър, сякаш ги предизвикваше да възразят.
— Виновен беше Магнъс Пай. Проклетият Магнъс Пай.
Той си пое дъх, преди да продължи: