Мозайка от убийства [bg]

Той се усмихна:

— Би трябвало да добавя, че няма за какво да се тревожите. Да се изпрати протестно писмо не е престъпление, дори в него да са употребени някои по-невъздържани фрази. Освен това дори за миг не си представям, че наистина сте изпълнили на дело заплахите, отправени в това писмо. Просто искам да разбера откъде е дошло писмото, така че ще ви попитам отново. Вие ли го написахте?

Госпожа Уийвър кимна. Очите й се бяха напълнили със сълзи.

— Да, сър.

— Благодаря ви. Разбирам, че сте била разстроена, съвсем оправдано, от перспективата тази гориста местност да бъде изгубена.

— Просто не бяхме съгласни да развалят селото по този начин, без причина. Говорих за това с мъжа ми и свекър ми. Те живеят в Саксби, откакто са се родили. Всички сме така. И това е много специално място за нас. Не ни трябват нови къщи. Тук няма нужда от тях. Пък и точно в Дингъл Дел! Ако започнат оттам, докъде ще стигнат? Вижте какво стана с Тоубъри и Маркет Бейсинг. Шосета, светофари и новите супермаркети — в тези села не остана нищо и сега хората само минават през тях с колите си, и…

Тя се овладя, преди да продължи:

— Съжалявам, доктор Редуинг. Не биваше да ползвам машината без разрешение. Реагирах импулсивно.

— Всичко е наред — каза Емилия Редуинг. — Наистина нямам нищо против. Нещо повече, съгласна съм с теб.

— Кога занесохте писмото? — попита Тип.

— В четвъртък следобед. Просто отидох до вратата и го пуснах.

Госпожа Уийвър наведе глава.

— На следващия ден, когато чух какво е станало… за убийството на сър Магнъс… Не знаех какво да мисля. Искаше ми се да не го бях оставяла. За мен е необичайно да действам така необмислено. Кълна се, сър, наистина нямах никакви лоши намерения, когато оставих това писмо.

— Повтарям, че писмото няма връзка със случилото се — увери я Тип. — Но трябва да ви задам още един въпрос и искам да си помислите много внимателно, преди да ми отговорите. Става дума за плика, в който е било поставено писмото, и по-специално за името на получателя…

— Да, сър?

Но Тип не продължи. Вместо това стана нещо много странно. Той беше застанал по средата на стаята, като се подпираше на бастуна си, но по време на разговора с госпожа Уийвър всички забелязаха, че все повече отпуска тежестта си на него. И сега, много бавно, се килна на едната си страна. Фрейзър пръв видя какво става и скочи на крака, за да го подхване, преди да е паднал на пода. И успя, тъкмо навреме. В момента, в който го достигна, краката на детектива се подгънаха под него и цялото му тяло се свлече. Доктор Редуинг вече се беше изправила. Госпожа Уийвър стреснато се взираше в него.

Очите на Атикус Тип бяха затворени. Лицето му беше пребледняло. Сякаш изобщо не дишаше.