Кръстоносните походи през погледа на арабите

Още през първите дни на септември войските на Ги получават нови и нови подкрепления. Започва битката за Акра, една от най-дългите и изтощителни битки през всички франкски войни. Акра е издигната на носообразен полуостров: на юг е пристанището, на запад — морето, на север и изток — две здрави стени, сключващи прав ъгъл. Градът е двойно обсаден. Около стените, храбро бранени от мюсюлманския гарнизон, франджите образуват все по-плътен обръч, но са принудени да се съобразяват с армията на Саладин зад гърба си. На първо време той се опитва да стегне врага в клещи с надеждата да го разгроми. Но бързо си дава сметка, че няма да успее. Въпреки няколкото последователни победи на мюсюлманската армия, франджите веднага компенсират загубите си. От Тир или отвъд морето, всеки нов ден им носи нови бойци.

През октомври 1189 година, докато битката за Акра бушува, Саладин получава известие от Алеп, че „кралят на алманите“, император Фридрих Барбароса се приближава към Константинопол на път за Сирия с около двеста-двеста и шестдесет хиляди войници. Султанът е сериозно разтревожен от новината, казва ни верният му Бахаеддин, който по това време се намира край него. Като имаше предвид крайната сериозност на положението, той прецени, че е необходимо да призове всички мюсюлмани за джихад и да извести халифа за развитието на събитията. Така той ме изпрати да се срещна с господарите на Синджар, Джезира, Мосул, Ирбил и да ги накарам лично да дойдат с бойците си, за да участват в джихада. След това трябваше да замина за Багдад, за да подтикна повелителя на правоверните да реагира. Така и постъпих. За да накара халифа да се събуди от летаргията си, Саладин му изпраща писмо, че папата, който живее в Рим, е наредил на франкските народи да тръгнат срещу Ерусалим. В същото време Саладин изпраща послания до управниците на Северна Африка и мюсюлманска Испания, в които ги кани да се притекат на помощ на своите братя така както франджите от Запада се притекоха на помощ на франджите от Изтока. В целия арабски свят предизвиканото от възвръщането на Ерусалим въодушевление отстъпва място на страха. Говори се, че отмъщението на франджите ще бъде ужасно, че ще настане отново истинска кървава сеч, че Свещеният град ще бъде загубен, че Сирия и Египет ще паднат заедно в ръцете на завоевателите. Но ето че още веднъж случаят — или провидението — се намесва в полза на Саладин.