Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Лари продължи:
— Една гадина на покрива… — ръката му леко помръдна наляво — … ето там. Видяхте ли? А, още един дръвник се крие в предния вход. Нямаше да го усетим, нали? Само че дръвникът от време на време излиза навън да запали цигара. — Той се изкиска. — Пушенето наистина е вредно за здравето. Аз ще го поема.
Ерик внимателно огледа цялата сграда, после заговори в микрофона:
— Обектът е двуетажна постройка. Стандартна конструкция. Измазани стени от бетонни блокчета, вероятно стоманен вътрешен скелет…
И тъй нататък. Владееше удивително много архитектурни термини и аз се запитах дали не е бил строител, преди да стане унищожител. Накрая Ерик се обърна към Лари и попита:
— Други входове?
— Да… нормална врата от другия край. Дони може да очисти всеки, който изскочи от там.
— Добре. — Ерик отново заговори по микрофона: — От другата страна има изход… врата. Ти я поемаш, Дони. Излезе ли някой, стреляй в краката. — След малко Ерик инструктира бившия ми шофьор Карл: — Точно на изток от обекта има триетажна сграда. Качи се най-отгоре. Като подам сигнал, елиминирай пазача на покрива. Повтори. — Той се вслуша и продължи: — Аха… Започваме след две минути. Сверете си часовниците. Сега е два и петнайсет.
Озърна се към нас с Биан и сякаш чак сега си припомни, че не сме от екипа; без заповед не можех да предприема нищо.
Нюйоркчанинът Лари домъкна от сенките един триножник, който не бях видял досега. Оказа се стойка за снайперска пушка — някакъв непознат за мен европейски модел с дървен приклад, заглушител и нощен мерник. Тия момчета разполагаха с най-модерните играчки. Някой здравата бъркаше в джоба на Управлението.
Ерик погледна часовника си и каза на Джак:
— Време е. — Обърна се към Лари и добави: — Не изпускай от очи тия двамата, докато не ти дам сигнал.
Лари кимна. Ерик и Джак изчезнаха надолу по стълбичката.
Лари се обърна към нас и попита:
— Искате ли да гледате?
Искахме, затова предпазливо се приближихме до прозореца, а Лари се приведе над оръжието си и завъртя някаква настройка, вероятно яркостта на нощния мерник.
След малко по улицата се зададе сребриста кола с четири врати. Караше съвсем бавно, с не повече от двайсет километра в час. Спря точно пред входа и отвътре излезе мъж, който огледа околностите, без да бърза. Стъклата на колата бяха затъмнени, тъй че не се виждаше дали има и други пътници.
Продължавайки да върти настройката, Лари прошепна:
— Томи Барзани. Той е американец от кюрдски произход и говори местния диалект. Затова винаги му пробутват най-гадната работа.
Човекът приличаше на арабин и беше облечен по иракската мода — с кафяв панталон и тъмна риза с разкопчана яка; в дясната си ръка държеше автомат АК–47. Спокойно пристъпи към вратата, почука и викна нещо на арабски.
Биан преведе:
— Казва, че носи важно съобщение и моли да отворят вратата.
Надничайки през нощния мерник, Лари обясни:
— Още преди няколко месеца бунтовниците престанаха да използват клетъчни телефони и радиостанции. Знаят, че подслушваме, проследяваме източника и насочваме към него ракети. Сега се върнаха към старите методи. Вести чрез пратеник.
Той си пое дълбоко дъх и спря да диша.
След кратко изчакване вратата се отвори и някой подаде глава. Чух как пушката на Лари тихо изпука и главата избухна, после тялото, свързано с тази глава, се катурна навън, право в ръцете на Томи Барзани.
Почти незабавно от колата изскочиха двама мъже, единият с картечен пистолет, другият с полицейски таран за разбиване на врати. Сграбчиха тялото за краката, метнаха го в сградата и нахълтаха вътре.
Лари посочи с пръст слушалката си и каза:
— Току-що получих потвърждение от Карл. Пазачът на покрива е извън строя.
Божичко — тия момчета наистина си ги биваше.
След миг видях как два тъмни силуета, Ерик и Джак, пресякоха светкавично улицата и изчезнаха във вече неохранявания вход.
— Какво правят? — попита Биан.
— Първата група би трябвало да разчисти партера — обясних аз. — Ерик и Джак отиват горе и почват да претърсват стаите. — Обърнах се към Лари. — Нали?
— Да… в общи линии. Но вероятно преди малко застрелях единствения гад на партера. Сигурно вече и петимата са горе.
— В нюйоркската полиция ли те научиха да стреляш така? — попитах аз.
— Не те, а аз ги учех. Бях инструктор по стрелба. Десет години.
— Кой вятър те довя чак дотук?
Лари ни погледна, после отговори бавно и съвсем простичко:
— Те ми прецакаха града. Сега аз прецаквам техните.
Интересен мироглед. Интересен човек.
Той притисна с шепа ухото си.