Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Свине — прошепна Биан.
— Глупости. Момчешки приказки.
Някой ме ощипа по ребрата.
Файндър обясни на капитан Юкнис:
— Тази нощ имаме работа. Връщаме се някъде между четири и пет. Ще съм ти благодарен, ако предупредиш момчетата си.
Вместо отговор капитан Юкнис викна към бронираните коли:
— Сержант Гойнс, бъди така любезен да изгасиш тия проклети прожектори, преди някой снайпер да ме направи на решето.
Светлините изгаснаха. Капитан Юкнис пристъпи до колата и се наведе. Видях го как ни оглежда през стъклото. После каза на Файндър:
— Кои са иракчанките?
— Не ти трябва да знаеш.
Капитанът носеше фенерче. Насочи лъча към лицата ни, вгледа се внимателно и подхвърли на Файндър:
— Тая отляво си я бива. Другата… олеле, отиде ми Еверестът.
Двамата се разсмяха.
Прошепнах на Биан:
— Права беше. Свине.
Този път тя се разсмя.
Юкнис се завъртя към Файндър.
— За тази нощ… струва си да размислиш.
— Няма начин. Акцията не може да се отмени. Нито дори да се отложи.
— Струва си да размислиш, Ерик. Повярвай ми.
Това звучеше като зловещо, макар и мъгляво, предупреждение и Файндър наистина се замисли.
— Дай ми поне някаква идея за какво става дума.
— Не мога да говоря, разбираш ли? И без това вече…
— Поне дай някакъв час, Крие.
— Рано.
— Колко рано? Помогни ми мъничко.
Подбирайки внимателно думите, Юкнис отговори:
— Не си го чул от мен. Разбра ли? Около четири сутринта не е желателно да бъдеш във Фалуджа. — След кратко мълчание той добави: — А в три и половина не се и опитвай да излезеш от там. Схващаш ли? — Ново мълчание. — Работата ще е голяма.
Файндър се озърна към нас, после каза:
— Остави ни за малко насаме. Ако обичаш.
Капитан Юкнис отстъпи няколко крачки назад. Биан свали стъклото откъм нейната страна. Файндър пъхна глава през прозореца и тихо попита:
— Разбрахте ли какво каза?
— Ясно е — уверих го аз. — Атака. Артилерийският преграден огън ще започне около три и половина.
— Да. А към три целият град ще бъде обкръжен и изолиран. Моите момчета през целия ден докладваха за засилено придвижване на военни части. Сега знаем причината, нали? Морските пехотинци са адски ядосани от онова, дето се случи с четиримата предприемачи преди няколко месеца. Аз ги познавах. Бяха добри момчета. Наистина гадно постъпиха с тях и сега е време да си платят.
Погледнах Биан. Тя заяви без колебание:
— Но не преди три и половина. Остават ни деветдесет минути. Предостатъчно време.
Файндър я погледна и навярно се питаше дали не й е омръзнал животът. Замисли се, после каза:
— Рискът току-що скочи до тавана. Затова ще ви попитам: защо държите да го направите?
Защото сме малоумни, помислих си аз. Но на глас казах:
— Не можем да си позволим да изтървем човека.
— Толкова ли е важен?
— Щом питаш — да.
Той продължаваше да я гледа.
— Ние сме частници. Но освен това сме американци, ветерани и вярваме в онова, което вършим. — Файндър приведе лице съвсем близо до нейното. — Ще попитам още веднъж и се надявам да чуя истината. Толкова ли е важен този тип?
— Дори не можеш да си представиш.
Той погледна към мен. Кимнах.
— Добре. Точно в три се изтегляме, независимо дали сме го хванали или не. Това не подлежи на обсъждане. Разбрано? Ако искате да останете, ваша си работа.
Той се завъртя, отиде до капитан Юкнис и двамата заговориха шепнешком. Вероятно му обясняваше какви идиоти сме, което напълно съвпадаше с моето мнение.
След малко Файндър скочи в колата, без да ни каже нито дума. Честно казано, искахме от него повече, отколкото бяхме се договорили — или по-точно повече, отколкото знаех, когато се договаряхме. Човек си пати от добрината.
Файндър надяна очилата за нощно виждане и натисна газта. Докато караше, той уведоми хората си по радиото за новия развой на събитията. Чувах само едната страна на разговора, но не изглеждаше да има възражения. После ни уведоми:
— На три минути зад нас се движат още две коли. Юкнис обеща да ги пропусне без задръжки.
Десет минути по-късно различих в лунните лъчи очертанията на град — вероятно Фалуджа. Погледнах часовника си беше точно два — и напомних на Биан:
— В три се изтегляме и ние. Това е заповед, майор Тран.
Тя ме потупа по ръката. Мил жест, но не беше отговор.
От инструктажа на Ерик си спомнях, че навлизаме в града откъм западната страна, отбелязана на картите като индустриален квартал. И наистина скоро попаднахме в лабиринт от тесни улички между грамадни складове и изоставени фабрики. Градът изглеждаше запустял и призрачен, но външността често лъже, както бе в случая; според разузнавателните преценки по тия улици живееха между пет и десет хиляди въоръжени същества — най-голямото сборище на терористи в света. Пълният мрак засилваше зловещото усещане; уличните лампи не светеха, само тук-там потрепваше бледо сияние от свещ или огън. От справките на ЦРУ си спомнях, че електроснабдяването и канализацията отдавна са извън строя.