Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Той се позамисли.
— Добре, ще предам на момчетата. — След малко заяви: — Сега е мой ред. — Погледна ме и попита: — Наистина ли си адвокат?
— А ти наистина ли си тук доброволно?
Той поклати глава.
— Не разбирам защо си тук и няма да питам. Адвокат и военен полицай… Трябваше да поискам по сто бона на калпак.
— Можем сами да се пазим — уведоми го Биан.
Файндър отбеляза абсурдността на твърдението с широка усмивка.
— Дайте да си говорим направо. Първата ми грижа са моите хора. Няма да позволя да ги застрашите. Ако се наложи, ще ви застрелям или ще ви оставя във Фалуджа, което е по-лошо. Разбрахме ли се?
Говореше съвършено спокойно, което правеше заплахата още по-страшна, защото личеше, че е напълно сериозен. Колкото и да е странно, започвах да го харесвам. Изглеждаше умен и делови, нямаше съмнение откъде идва и забелязах, че другите се отнасят към него почтително. При най-добрите водачи верността към началството се равнява на верността към подчинените — с други думи добрият водач мисли първо за хората си. Би било чудесно, ако бяхме част от екипа му.
Файндър ни остави да осъзнаем предупреждението, после каза:
— Не ви трябва да знаете как действаме и няма да губя време за обяснения. Ето какво трябва да знаете. Откъснете ли се, разчитайте само на себе си. Сградата е в индустриалния квартал откъм западната страна. — Той ме погледна. — Карл каза, че имаш карти. Дай ги. Градът е малък, отправяте се на изток и ако вървите бързо, достигате покрайнините след двайсетина минути. Дотогава носете арабските дрехи, но щом излезете на открито, захвърлете ги. Градът е обкръжен от морски пехотинци, те дадоха доста жертви и са в гадно настроение. Първо стрелят, после питат. Ще е добре за здравето ви да се появите пред тях с американски униформи. Разбрано?
Погледнах Биан и тя кимна. Файндър продължи:
— Казах на Управлението, че всеки от вас трябва да има в джоба компас и хиляда долара. Покажете ги.
Показахме ги.
— Парите са вашата застраховка — обясни той. — Тукашните не са толкова подкупни като другите иракчани, но никога не се знае. Ако налетите на терорист, парите няма да помогнат; просто ще си платите за екзекуцията. Но ако е обикновен гражданин, петстотин долара могат да купят няколко минути мълчание. Настоявайте, че сте репортери — тук всички знаят тази дума — и веднага му пъхнете парите в ръката.
— Това помогнало ли е на някого? — попита Биан.
Файндър се замисли.
— Не, доколкото знам. — Той се разсмя. После ни подаде американски флагчета с размерите на салфетка. — Ако видите американски войници, размахвайте ги. Помага… Моите хора поемат нападението и залавянето на пленниците. Вие оставате с огневото прикритие. Някакви възражения?
Обикновено не обичам да ми казват какво да върша, но човек трябва да бъде любезен с домакините. А, от друга страна, атакуващите винаги поемат най-големия риск.
— Никакви — отговорих аз.
— Казаха ни да заловим всички живи и точно това възнамеряваме да направим — продължи той. — Но нищо не гарантирам. Ако спят, имаме добър шанс. Ако са оставили един или двама на пост… е, ще трябва да ги премахнем. Но ако вашият човек е едра риба — иначе нямаше да сте тук, нали? — едва ли ще го сложат да пази. Тия араби много си падат по йерархията; за тях да си водач означава да почиваш повече, да се храниш по-добре и да поемаш по-малко рискове от обикновения войник.
Файндър се обърна към Карл Смит и нареди:
— Отвори багажника на колата ми. Дай им оръжие, аптечки и очила за нощно виждане. — Пак се обърна към нас. — Очилата и аптечките са стандартно армейско оборудване. Предполагам, че знаете как да ги ползвате. — Ние не възразихме и той попита: — Можете ли да стреляте с карабина М–16?
Кимнахме.
— Добре. Няма да сваляте предпазителя, докато не ви наредя. Повтарям: докато аз не ви наредя. Нямам желание случайно да гръмнете някого от моите хора… или себе си.
Очевидно щяхме да си имаме проблеми с доверието.
— Карл спомена за тайни квартири във Фалуджа — казах аз. — Защо не ми покажеш на картата къде се намират?
— Ако се стигне дотам, моите хора ще ви заведат.
С други думи, ако се откъснехме или бъдехме заловени, Файндър не искаше да подлагаме неговия екип на риск. Както бях предупредил Биан, екипът заемаше първото място. Дръмънд и Тран — второто. Тоест последното.
Сега обаче идваше време да използвам властта на парите и аз казах:
— Добре, сега ме изслушай внимателно, Файндър. Ако аз и майор Тран не се завърнем заедно с пленника, няма пари. Ясно? Пленникът и ние двамата живи и здрави — това е сделката. Пазете ни, иначе само си губите времето.