Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Противникът му — калифорниец, ако се съдеше по произношението, повдигна високомерно рамене и каза:
— Не съжалявам за златото, само казвам, че сте крадец! Бени, който стоеше близо до мексиканеца се подпря с ръце на масата и каза:
— Господине, уверявам ви, че се мамите От четвърт час аз и другарите ми присъствуваме на играта и твърдя, че този младеж игра почтена.
Калифорниецът го изгледа яростно и запита:
— Защо се бъркате след като не сте спечелили дори и долар? Голтаците нямат думата на игралната маса.
— Ей, драги, внимавай, не ми повишавай тон или ще те съборя като дървен кон — извика Бени.
Младежът се намеси:
— Кабалеро, благодаря ви за подкрепата — и прибра златото в една кожена кесийка — Оставете ме да дам урок на този самохвалко.
— Аз, самохвалко? — кресна калифорниецът и обърна масата с могъщия си юмрук. — Ще те убия като крадец.
Той стисна револвера, който държеше пред себе си, и го насочи срещу мексиканеца Времето не му стигна обаче да изпълни заканата си. Огромният барман, предусетил препирнята бе излязъл бързо иззад тезгяха и като протегна десница, сграбчи китката на калифорниеца. Стисна с такава сила, че той изпусна оръжието си. Побеснял от неочакваната намеса златотърсачът се обърна и се озъби като звяр. Но барманът не го остави да каже и дума. Сграбчи го за врата като че ли бе детенце разтърси го грубо и каза:
— Да се биете — да но да се убивате в моя бар — не господине Или се дръжте възпитано, или ще ви изхвърля навън с ритник
— Искам кръвта му!… — изкрещя калифорниецът, почервенял от ярост.
— Кабалеро, оставете този беззъб крокодил — каза мексиканецът. — Ако иска урок, готов съм да му го дам
— На мен урок!… — изсъска златотърсачът.
— На теб, негодника.
— С ножа ще те направя на парчета!…
— Чакам те.
— А! Предизвикваш ме!?
— Разбира се.
— Ловджийският ми нож!
Един златотърсач, негов съотечественик, бе готов да му го подаде. От своя страна мексиканецът отстъпи три крачки назад като размести масите, за да осигури пространство. Бек видя, че държеше един бови найф, измъкна от колана си една навая — солиден нож с много остро и дълго цяла стъпка острие отвори го със сух звук и му го подаде с думите.
— За нас, мексиканците, този струва много повече от другия.
— Благодаря, кабалеро — отговори младежът с усмивка. — Наистина е по-добър.
Едва бе хванал оръжието, когато гръмнаха три или четири изстрела. Калифорниецът, преструвайки се, че се навежда да вземе нещо, бе сграбчил бързо падналия на земята револвер и бе стрелял срещу противника си. За щастие не се бе прицелил добре и улучи две бутилки бренди. Незасегнат от куршумите, мексиканецът скочи върху игралната маса и размаха наваята. Калифорниецът вече бе изчезнал, заедно с няколко свои приятели, които събориха няколко маси, за да прикрият отстъплението му.
— Негодник! — извика той. — Ще те намеря!
— Оставете го да отиде на друго място и там да досажда, кабалеро — каза Бени. — Внимавайте обаче да не ви направи засада и да ви открадне спечеленото злато.
— Допускам го — отговори младежът.
— За щастие ние си отваряме очите.
— Искате да ви убият заради мен?
— Е! Не сме от тези, които се дават лесно, кабалеро.
— Извинете, господине, златотърсач ли сте?
— Още не.
— Скоро ли пристигнахте?
— Тази сутрин.
— С парахода на Северната американска транспортна компания?
— Не, идваме от Алберта.
— Карамба!… На кон?
— Да, кабалеро.
— Много дълго пътуване.
— Опасно преди всичко.
— И сте дошли, за да търсите злато?
— Такива са ни плановете.
— Работили ли сте на участък?
— Другарят ми Бек и аз сме стари златотърсачи.
— Но не познавате Клондайк, нали?
— Да, кабалеро.
— Тогава се надявам да ви го покажа аз, господа. Каня ви на пунш. Няма да ми откажете удоволствието, нали?
Малко след това Бени, двамата мексиканци и италианците седяха пред чаша димящ пунш и си приказваха приятелски. Този млад мексиканец — дон Пабло Карреа, родом от Мадзатлан, бе пристигнал в Аляска преди единадесет месеца. Бе работил в участъците на Бонанса и Бареа, в притоците на Клондайк, заедно с няколко германци и англичани и бе спечелил много. Разболял се от непрекъснатите лишения и умората, бил принуден да напусне участъците и да се върне в Доусън точно когато късметът бе започнал щедро да възнаграждава тяхното сдружение Болестта и особено лекарят бяха погълнали по-голяма част от златото, което бе добил от земята. Сега напълно здрав очакваше заминаването на някоя група, за да се върне отново в Клондайк.