Сянката на марионетките

След като почака цели пет минути, започна да нервничи.

Откри ги да плуват във въздуха близо до вече затворения въздушен шлюз и да се заливат от смях.

— Подигравате ли ми се? — процеди тя, готова да чуе „да“.

— Не — отвърна веднага Питър.

— Само малко — обади се Джон Пол. — Вече може да разговаряме. Пилотът прекъсна всички връзки към станцията, а… Питър също носи заглушител.

— Колко мило. Твърде лошо, че не дадоха по един за мен и за теб.

— Не дадоха и на мен — обясни Питър. — Този е на Граф. Май не ги държат на склад.

— Защо каза на всички, че заминаваме с тази совалка? Опитваш се да ги накараш да ни убият ли?

— Ах, какви объркани мрежи плетем, когато се упражняваме в измама — ухили се Питър.

— Значи си играете на паяци, а — каза Тереза. — Какво сме ние, нишки? Или мухи?

— Пътници — поправи я Джон Пол.

Питър се засмя.

— Обяснете ми шегата — заплаши ги Тереза — или ще ви разделя един от друг. Кълна се, ще го сторя.

— Веднага щом Граф разбра, че има информатор на станцията, той доведе тук свой екип за охрана без знанието на никой. В действителност никакви съобщения не влизат, нито излизат от станцията, но на всички им се струва точно обратното.

— Значи се надявате да заловите някой, който изпраща съобщение относно совалката, на която сме се качили?

— Всъщност не очакваме никой да изпрати съобщение.

— Тогава за какво беше всичко това? — недоумяваше Тереза.

— По-важно е кой не изпраща съобщението — усмихна й се Питър.

— Няма да питам нищо повече — заяви майка му, — тъй като явно се мислите за свръхинтелигентни. Предполагам, какъвто и да е хитрият ви план, измислило го е моето умно момче.

— А казват, че Демостен има саркастичен изказ — подхвърли Питър.

Изведнъж тя разбра. Очевидно нещо й прищрака. Правилният мисловен механизъм се беше задействал. За момент подходящите синапси бяха зацвърчали от електричество.

— Искате всички да мислят, че случайно са открили за нашето заминаване и сте им дали всички шансове да изпратят съобщение… Всички освен една личност. Така че, ако той е…

— Тогава съобщението няма да бъде изпратено — довърши изречението й Джон Пол.

— Освен ако не е наистина умен — каза Тереза.

— По-умен от нас ли? — попита синът й.

С Джон Пол се спогледаха, поклатиха едновременно глави, провлачиха едно „не-е-е“ и избухнаха в смях.

— Радвам се, че двамата се разбирате така добре — промълви тя.

— О, мамо, не се сърди. Не можех да ти кажа, защото ако той знаеше, че това е капан, нямаше да предприеме никакви действия. Въпросният човек подслушва всичко, а за твоя информация, аз се сдобих със звукозаглушителя едва преди малко.

— Това го разбирам, но едва сега, а баща ти се досети много по-рано.

— Мамо, никой не мисли, че си интелектуално ненадеждна, ако това те тревожи.

— Интелектуално ненадеждна? В кое мухлясало чекмедже на покритото с прах бюро на някой мъртъв английски професор откри този термин? Уверявам те, че никога, дори в най-лошите си кошмари, не съм предполагала, че съм интелектуално ненадеждна.