Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Спомняш ли си времето, когато те обвиних, че си позволил на Бийн да види твоя регистрационен код?
— Да, сякаш беше вчера — каза Апханад. — Аз не мисля, че щяхте да ми повярвате, ако Димак не се беше застъпил за мен. Именно той ви каза, че Бийн е лазил из вентилационната система и е шпионирал.
— Да, Димак беше сигурен, че си методичен и не е възможно да нарушиш своите навици в пристъп на немарливост. Беше прав, нали?
— Да — потвърди Апханад.
— Аз получих своя урок. Оттогава ти имам доверие.
— Надявам се, че съм го заслужил.
— Многократно. Аз не запазих целия команден състав от Военното училище. Разбира се, имаше някои, които мислеха, че Министерството на колонизацията е твърде скучно за техните таланти. Но това всъщност не е въпрос на лична лоялност, нали?
— Какво не е, сър?
— Нашата лоялност трябва да е към нещо по-голямо от отделната личност, не мислиш ли? Може би към някоя кауза. Аз съм лоялен към човешката раса — твърде претенциозна кауза според някои — и по-конкретно към разпространението на човешкия геном сред възможно най-много звездни системи. Така нашето съществуване никога няма да е застрашено отново. И в името на тази кауза ще жертвам много лични лоялности. Това ме прави напълно предсказуем, но и ненадежден, ако схващаш какво имам предвид.
— Мисля, че разбирам, сър.
— И така, моят въпрос, добри ми приятелю, е следният: към какво си лоялен ти?
— Към тази кауза, сър. И към вас.
— Мислиш ли, че информаторът, използвал твоя регистрационен код, те е наблюдавал отново през вентилационните отвори?
— Малко вероятно, сър. Навярно по-скоро е проникнал в системата и ме е избрал случайно, сър.
— Да, разбира се. Но предполагам, разбираш, че понеже твоето име е било на този имейл, ние трябваше да елиминираме като възможност първо теб.
— Това е съвсем логично, сър.
— Ето защо, когато изпратихме семейство Уигин у дома със совалката, ние се погрижихме всеки член на персонала да знае, че те напускат, за да може да изпрати съобщение. Не казахме само на теб.
— Само на мен?
— Аз бях с тебе непрекъснато, откакто те решиха да напуснат. Ако бе изпратено съобщение с твоя регистрационен код, ние щяхме да знаем, че не ти си го изпратил. Но ако нямаше изпратено съобщение, значи… този, който не го е изпратил, си бил ти.
— Едва ли е толкова просто, сър — отвърна Апханад. — Някой друг може да не е изпратил съобщението по негови или по нейни собствени причини, сър. Може би тяхното отпътуване не е било важно.
— Възможно е. Но ние няма да те съдим за престъпление на базата на едно неизпратено съобщение. Само ще те преназначим на някой по-малко отговорен пост. Или ще ти дадем възможност да се оттеглиш в пенсия.
— Това е много любезно от ваша страна, сър.
— Моля те, недей да мислиш за мен като за любезен. Аз…
Вратата се отвори. Апханад се обърна, очевидно изненадан.
— Нямате право да влизате тук — каза той на виетнамката пред вратата.
— О, аз я поканих — обясни Граф. — Не мисля, че познаваш полковник Нгуйен от Силите за дигитална защита на Международния флот.
— Не — отвърна Апханад, стана и протегна ръка. — Дори не знаех, че съществува такава служба.
Тя игнорира ръката му и подаде един лист на министъра.
— О! — възкликна министърът, без да го чете. — Значи сме на чисто в това помещение?
— Съобщението не е използвало неговия регистрационен код — каза тя.
Граф го прочете. Състоеше се от една-единствена дума: „Отпътуване“. Регистрационният код бе на един от прислужниците на доковете.
Посочваше се и че е било изпратено само преди две минути.
— Значи моят приятел е на чисто? — попита Граф.
— Не, сър — отрече Нгуйен.
Апханад, който първоначално бе спокоен, сега се обърка:
— Но аз не съм го изпратил. Как бих могъл?
Нгуйен не му отговори и продължи да докладва на Граф:
— Съобщението е било изпратено от това командно табло.
Тя отиде до контролното табло и го включи.
— Позволете ми аз да направя това — предложи Апханад.
Тя се обърна, в ръката й имаше пистолет.
— Застанете до стената — заповяда. — Ръцете да се виждат.
Граф отвори вратата.
— Влезте. — Влязоха още двама войници на МФ. — Моля, претърсете господин Апханад за оръжия или други смъртоносни артикули. И при никакви обстоятелства не му позволявайте да докосва компютър. Не искам да активира програма, изтриваща решаващи материали.
— Не зная какво става — запази спокойствие Апханад, — но вие грешите относно мен.
Министърът посочи командното табло:
— Нгуйен никога не греши. Тя е по-методична дори от теб.