Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Той не е един от нас — отсече Петра.
Бийн отиде до прозореца и погледна навън към тревните площи, поливани с пречистена вода от Средиземното море. Пустинята цъфтеше, където имаше благословията на Аллах.
— Не мисля, че това съобщение ще ни навреди с нещо — каза Бийн. — Освен че тази нощ загубихме малко от съня си.
— Очаквам да разбереш колко ми е трудно да заподозра моите най-близки колеги тук.
— Ти си халифът — напомни Петра, — но също така си един много млад човек и те го виждат. Знаят, че твоят план е блестящ, обичат те, следват те във всички начинания, които замисляш в името на народа. Но ако ти им кажеш „пазете това в абсолютна тайна“, те ще кажат „да“, дори ще го мислят, но на практика не го вземат съвсем насериозно, защото, нали разбираш, ти си…
— Все още момче — довърши Алай.
— С времето това ще изчезне — каза Петра. — Имаш пред себе си много години. Накрая всички тези по-възрастни мъже ще бъдат заменени.
— С по-млади мъже, на които ще имам по-малко доверие — каза мрачно Алай.
— Да кажеш на Питър не е същото като да кажеш на някой враг — обърна му внимание Бийн. — Да, той не би трябвало да получава тази информация преди нахлуването, но ти забелязваш, че информаторът не е казал кога ще започне нахлуването.
— Напротив, сторил го е.
— Тогава аз не я виждам.
Петра стана отново и разгледа отпечатания имейл.
— Съобщението не казва нищо за датата на нахлуването.
— То бе изпратено в деня на нахлуването — обясни Алай.
Бийн и Петра се спогледаха.
— Днес ли?
— Турският военен поход вече е започнал — потвърди Алай. — Веднага след като се е стъмнило в Шинджиянг. Вече получихме потвърждение, че три летища и част от енергийната мрежа са в наши ръце. И поне засега няма никакви признаци, че китайците знаят какво се случва. Всичко върви по-добре, отколкото бихме могли да се надяваме.
— Войната е започнала — каза Бийн. — Значи вече е твърде късно да се изменят плановете за третия фронт.
— Не, не е. Изпратени са нови заповеди. Индонезийският командир и арабският командир са много доволни, че им е гласувано доверие за мисията, която ще пренесе войната в дома на врага.
Бийн пребледня.
— Но така няма време да се планира тяхната материално-техническа подкрепа…
— Бийн — усмихна се Алай, — вече сме планирали едно сложно дебаркиране на брега. Забрави за този логистичен кошмар. Стоварването на триста отделни войскови части на различни места по китайския бряг под прикритието на мрака, за три нощи броено от тази, и подкрепата им с въздушни нападения и парашутни десанти са неща, които моите хора правят със затворени очи. Бийн, приятелю мой, това беше най-доброто на твоята идея. Не беше план, а само съвет към всеки отделен командир да импровизира как да изпълни целите на мисията. В моите заповеди им казах, че докато продължават да се придвижват към вътрешността на страната, да защитават своите хора и да причиняват максимално главоболия на китайското правителство и на китайската войска, те не могат да се провалят.
— Войната започна — въздъхна Петра.
— Да… — замисли се съпругът й. — Войната започна, а Ахил не е в Китай.
Петра погледна към Бийн и се усмихна:
— Какво можем да направим, за да го държим далеч?
— После по този въпрос — каза Бийн. — Тъй като ние не сме изпратили на Питър специалното съобщение, което да препрати на Вирломи в Индия, може ли да го сторим сега с твое позволение?
Алай присви очи:
— Утре. След като започнат да пристигат новини от битката при, Шинджиянг. Аз ще ви кажа кога.
Граф седеше в кабинета на Апханад с крака на бюрото, докато майорът работеше при командното табло за охраната.
— Ами, сър, това е — каза Апханад. — Вече тръгнаха.
— А кога ще пристигнат? — попита Граф.
— Не знам. Зависи от траекториите и сложните системи, балансиращи скоростта и масата. Вие си спомняте, че не аз бях учителят по астрофизика във Военното училище.
— Доколкото си спомням, вие бяхте по тактиката на малки въоръжени отряди — подхвърли Граф.
— Когато вие опитахте експеримента с военната музика и накарахте момчетата да се научат да пеят заедно…
— Моля те — изпъшка министърът. — Идеята беше глупава.
— Но вие веднага разбрахте това и милостиво ни позволихте да изоставим начинанието.
— Сплотяването на колектива отиде по дяволите.
Апханад чукна един клавиш на контролното табло и екранът показа, че току-що работата е приключила.
— Тук всичко е готово — каза той. — Радвам се, че открихте кой е информаторът тук. Да накараме семейство Уигин да си тръгнат беше единствената безопасна опция.