Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Монк, помогни им — каза Грей, като кълнеше наум. Колегата му имаше аптечка и необходимите познания.
Въпреки това се поколеба, сякаш не искаше да се раздели с пушката.
Грей му махна нетърпеливо. Сейчан нямаше да разкрие местоположението си — безсмислено беше да се надяват на такава грешка от нейна страна. Монк свали пушката си и отиде да помогне на уредника.
— Този път се отървахте леко — каза Сейчан в ухото му. — Още една лъжа и ще ви струва повече от малко кръв.
Пръстите на Грей се свиха около телефона.
— Разполагам със собствена информация — продължи жената — и ще разбера дали ме лъжеш.
Грей мислеше трескаво, надяваше се да намери начин да й отклони вниманието, но стоновете на уредника му пречеха да се съсредоточи. А нямаше и време — нито време, нито избор. Налагаше се да й каже истината. Благодарение на нея все още бяха в играта и сега беше дошло време да й върне жеста. Може и да не му харесваше, но за момента с Гилдията бяха в една лодка. За това щеше да се погрижи друг път. А за да се стигне дотам, трябваше да са живи.
— Ако си права за насроченото време — каза той, — значи тази вечер Драконовият двор ще нападне Ватикана.
— Къде?
— Под базиликата. Гробницата на свети Петър. — И като Доказателство, че й казва истината, й разказа накратко как са стигнали до това заключение.
— Браво на вас — каза тя. — Знаех си, че ненапразно ви оставям да ми се пречкате в краката. А сега бъдете така добри да се простите с всичките си мобилни телефони. Хвърлете ги в горящата барака. И без номера, Грей. Не си въобразявай, че съм толкова глупава да не знам точно колко телефона има у теб и хората ти.
Грей се подчини. Кат събра всички телефони, после бавно и един по един ги хвърли през прага в ревящите пламъци.
Освен телефона на ухото на Грей.
— Arrivederci! засега, капитан Грей.
Телефонът внезапно избухна до ухото му — куршумът го изтръгна от пръстите му. Ухото му зазвънтя. Кръв се стичаше по врата му.
Грей се напрегна в очакване на още някой изстрел за довиждане. Вместо това чу гърления рев на запален двигател. Мотоциклет. Отдалечи се в ниското между хълмовете, без и за миг да се покаже на открито. Лейди Дракон си отиваше с нужната й информация.
Грей се обърна.
Монк вече беше бинтовал рамото на уредника.
— Само драскотина. Извадил е късмет.
Но Грей знаеше, че късметът няма нищо общо. Тази жена можеше да простреля всеки от тях в което си око поиска.
— Как ти е ухото? — попита Монк. Грей поклати ядосано глава.
Въпреки това Монк се приближи да погледне. Протегна ръка и не особено нежно прегледа нараненото ухо.
— Само повърхностно ожулване. Стой мирно. — Почисти раната, после я напръска с нещо.
Щипеше ужасно.
— Течна превръзка — обясни Монк. — Засъхва за секунди. И дори по-бързо, ако й духна малко. Но не искам да те възбуждам чак толкова.
Рейчъл и Вигор помагаха на уредника да се изправи. Кат му донесе гегата. Очите на стареца сякаш не можеха да се откъснат от горящата Къщичка. Пламъците вече облизваха счупените прозорци.
Вигор сложи ръка на рамото му и се извини:
— Mi dispiace…
Възрастният мъж вдигна рамене и каза с изненадващо твърд глас:
— Овцете ми нали са живи и здрави. Винаги може да си построи човек нова къща.
— Трябва да намерим телефон — тихо каза Рейчъл на Грей. — Да предупредим Ватикана и генерал Ренде.
Грей знаеше, че прекъсването на комуникациите им е само тактика за забавяне, която да осигури малко време на Драконовия двор, а оттам — и на Гилдията. Погледна небето на запад.
Слънцето беше залязло. Само червеникаво сияние бележеше пътеката му.
Драконовият двор със сигурност вече се беше задействал.
Грей се обърна към уредника.
— Джузепе, имаш ли кола? Старецът кимна.
— От задната страна. — Поведе ги натам. Зад горящата къщичка беше достроен гараж, който приличаше повече на барака. Врата нямаше.
Колата беше завита с брезент. Джузепе я посочи с гегата.
— Ключовете са вътре. Сипах й бензин миналата седмица. Монк и Кат минаха напред да изкарат колата. Издърпаха с общи усилия брезента и отдолу се показа класическо мазерати „Себринг“ от шейсет и шеста, черно като обсидиан. На Грей му заприлича на ранните фордове „Мустанг“. Дълъг масивен автомобил с дебели гуми, създаден да развива висока скорост.
Вигор погледна към Джузепе.
Той сви рамене.
— На леля ми е… почти не е карана.
Рейчъл тръгна към колата. На лицето й бе изписано нещо твърде близко до екстаз.