Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Бързо се качиха. Джузепе се съгласи да изчака пожарната, все така на пост като уредник на катакомбите.
Рейчъл се настани зад волана. Тя познаваше най-добре Улиците на Рим. Не всички обаче бяха доволни от избора на шофьор.
— Монк — каза Рейчъл, след като завъртя ключа и двигателят изрева.
— Какво?
— Може би ще е по-добре да си затвориш очите.
21:22
Спряха за кратко пред една редица улични телефони, после Рейчъл отново се включи в движението — по начин, който й спечели гневен клаксон от поредния засечен шофьор. Какъв му беше проблемът на този? Имаше цяла длан разстояние между нейната кола и фиата отзад. Предостатъчно място…
Предните фарове на мазератито пронизаха мрака. Нощта вече се беше спуснала. Редица автомобилни стопове се гънеше към центъра на града. Рейчъл заобикаляше и се промушваше между пречкащите й се коли. На моменти дори навлизаше в отсрещното платно. Срамота беше да не се възползваш от празните участъци там.
Откъм задната седалка се чу стон.
Тя натисна газта още по-силно.
Никой не се оплака гласно.
Направила беше опит да се свърже от уличния телефон с генерал Ренде, докато вуйчо й беше въртял на кардинал Спера. Нито един от двамата не успя. И генералът, и кардиналът бяха на службата, която вече беше започнала. Генерал Ренде лично ръководеше карабинерските сили, охраняващи площад „Св. Петър“. Кардинал Спера участваше в службата. Рейчъл и Вигор бяха оставили съобщения, тревогата беше вдигната. Но дали не бяха закъснели?
Всички бяха на заупокойната служба, само на крачка от мишената на Драконовия двор. Тълпите богомолци и зяпачи служеха като съвършеното прикритие.
— Още колко? — попита Грей от мястото до шофьора. Беше отворил раницата в скута си и работеше бързо. Рейчъл бе заета с шофирането и не й беше останало време да погледне какво прави.
Прелетяха покрай Траяновия форум, древноримския еквивалент на голям търговски център. Порутената полукръгла сграда се намираше на хълма Квиринал. Което означаваше…
— Още две мили — отговори Рейчъл.
— При толкова много хора никога няма да стигнем до предните входове — предупреди ги Вигор, беше се привел напред от задната седалка. — По-добре да си опитаме късмета при железопътния вход към Ватикана. Карай към Виа Аурелия покрай южната стена. Оттам е близо до гърба на базиликата. Ще минем през задния вход.
Рейчъл кимна. Движението вече се забавяше със струпването на автомобили към моста над река Тибър.
— Кажи ми нещо за изкопите под базиликата — каза Грей. — Има ли друг вход към тях?
— Не — каза Вигор. — Гробницата на свети Петър е самостоятелен артефакт. Точно под базиликата се намират Свещените пещери — до тях има пряк достъп от базиликата. Много от най-известните крипти и папски гробници се намират там. Но през 1939 — а работници подготвяли изкопа за гробницата на папа Пий XI и открили нов пласт под Пещерите, огромен некропол с древни мавзолеи, датиращи още от първи век. Нарекли го просто „Скави“, или „Изкопа“.
— Колко голям е районът? И какво представлява?
— Ходил ли си в подземния град в Сиатъл? — попита Вигор.
Грей го погледна през рамо.
— Бил съм на археологическа конференция там — обясни Вигор. — Под модерен Сиатъл лежи неговото минало, град на призраци от времето на Дивия запад, където можеш да видиш непокътнати магазинчета, улични лампи, дървени тротоари. Некрополът е нещо подобно, древноримско гробище, погребано под Пещерите. Разкопките на археолозите разкриха лабиринт от гробове, светилища и каменни улици.
Рейчъл най-после стигна до моста. Щом се озоваха на другия бряг, се отделиха от основния поток коли, заобиколиха и поеха в посока, отдалечаваща ги от площад „Свети Петър“. На юг.
След няколко остри завоя мазератито пое с висока скорост покрай надвисналите крепостни стени на Ватикана. Тук беше съвсем тъмно — почти нямаше улични лампи.
— Направо — каза Вигор и посочи. Железопътните релси пресичаха пътя по каменен мост.
Точно тук ватиканският железен път напускаше Светия престол и се включваше в железопътната система на Рим. Папите често пътуваха с влак — потегляха от собствената гара на Ватикана, вътре в стените на града-държава.
— Завоят преди моста — каза Вигор.
Тя едва не го пропусна в тъмното. Завъртя рязко волана, задницата поднесе и мазератито свърна от широкия път в настлана с калдъръм уличка, която се изкачваше стръмно. Гумите хвърляха чакъл, а двигателят ръмжеше гневно. Уличката свърши пред релсите.
— Натам! — Вигор посочи наляво.
Нямаше улица, само успоредна на релсите тясна ивица, обрасла с треволяк, бурени и камънаци. Рейчъл завъртя волана и пое по нея.