Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Гуинивър щеше да се разгневи и да го обвини в манипулация, но каквото и да беше, тя нямаше да предпочете затворничеството в Тауър пред възможността да се върне при децата си и да живее отново в дома му. Не и след като беше разбрала какво означава затворът. За него беше ужасно, че тя се намира в затворническа килия. Щом не искаше да отвърне на любовта му — добре, той щеше да се примири, но заради сигурността на децата си тя беше длъжна да се върне под неговия покрив.
Беше малко след седем сутринта. Трябваше да тръгнат веднага, за да стигнат в Хамптън Корт рано следобед. Без да се бави, Хю се върна обратно в залата и се изкачи на втория етаж. Почука на вратата и влезе при момичетата, без да чака покана.
— Тили, облечете момичетата в най-красивите им рокли. Бързо… искам след половин час да сте готови.
Пипа скочи от пода, където беше наблюдавала как сестра й пишеше писмото. Котенцата се изтърколиха от скута й.
— При мама ли отиваме?
— Не, ще направим посещение на краля.
— Кралят ще ни заведе ли при мама? — попита упорито Пен и захапа края на перото си. Посещението при всевластния господар на Англия я интересуваше само доколкото беше свързано с майка й.
— Не съм сигурен — призна Хю. — Но сме длъжни да опитаме. Бързо се облечете, нямаме време за губене.
Той излезе навън и нареди на един слуга да поръча хубава лодка от Блекфриърс — по възможност малка и бърза.
Робин реагира на новината, че трябва да остане в Холборн, със стоическо мълчание. Никога не беше виждал краля, но не посмя да каже, че има голямо желание да придружи баща си и момичетата в Хамптън Корт; това не беше и нужно, защото засенчените очи и стиснатите устни го издаваха. Хю не можеше да му предложи утеха. По-късно щеше да намери начин да го обезщети, но първо трябваше да реши най-важния въпрос.
Лордът се преоблече бързо в придворна одежда от зелено кадифе и жакет в цвят на старо злато. Огледа се доволно и с учудване установи, че гневът му е изчезнал. Планът му зависеше от съдбата и от удачно подбрания момент. Ако тези два фактора се окажеха благоприятни… Ако кралят беше там, където се надяваше да го намери… тогава всичко щеше да зависи от моментното настроение на Хенри. Ако вземеше предвид всички възможни рискове, планът му имаше реален шанс да се увенчае с успех.
Той хвана момичетата за ръка и се запъти към водната стълба в Блекфриърс, докато те го обсипваха с въпроси. Какво ще им каже кралят, как изглежда, кога ще им позволи да видят майка си, защо трябва да пътуват с лодка, колко време ще трае пътуването, какъв е палатът на краля, защо гребците припяват, докато работят, как се нарича това място на брега, ами онова…
Хю отговаряше търпеливо. Лодката беше малка и лека, шестимата гребци бяха яки и издръжливи. Буквално летяха по реката, благоприятствани от силното течение и придружавани от непрестанното бъбрене на Пипа. Пен беше потънала в замислено мълчание, което прекъсваше само от време на време с кратък въпрос или изказано на глас размишление, което се въртеше все около майка им. Хю разбра, че много скоро трябваше да й разкрие поне част от истината. Но първо трябваше да освободят Гуинивър. Дано начинанието му се увенчаеше с успех, за да я види още тази вечер в своя дом.
Широко разкрачен, кралят стоеше насред двора и оглеждаше доволно конете си. Ловни жребци и кобили, бойни коне, предвидени за турнири и война, все любими животни, с които се гордееше. Конете минаваха покрай него като на парад, той кимаше доволно и се радваше на бодрата им стъпка, издутите ноздри и оголените зъби. Най-благородните между тях бяха с толкова огнен и див темперамент, че можеха да ги яздят само най-опитни ездачи.
Топлото следобедно слънце, което осветяваше деня, сякаш понамали болката в крака на краля и увеличи задоволството му. Опрян на рамото на застаналия до него придворен, той отиде до бялата ограда, която отделяше заграденото място за конете от двора, за да види кобилите и неуморно припкащите жребчета.
Кралят се засмя гърлено и възрастният благородник, на чието рамо се опираше, си позволи нещо като усмивка.
— Виждам, че под вашето вещо ръководство конете ми се развиват отлично — похвали го Хенри.
Лорд Рочестър се поклони със сияещо лице.
— Те са най-голямата ми радост, ваше величество!
— Да, и нашата също — потвърди благосклонно Хенри. После се обърна тромаво като голям боен кораб при отслабващ вятър. — Утре ще ловуваме в Ричмонд. Вие ще яздите с нас, милорд Рочестър!
Началникът на кралските конюшни се поклони дълбоко.
Хенри го освободи с приятелско кимване и се отдалечи с клатушкащи се стъпки. Когато отиваше при конете си, не искаше компания. Поне тук беше свободен от безкрайните интриги и ядове в кралския двор. Изпълнен със злобна радост, той си представи как придворните нетърпеливо се разхождат в преддверията и коридорите на палата, докато той се наслаждава на тези великолепни животни.