Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Когато научих, че срещу мен е повдигнато четвърто обвинение, моите адвокати се мъчиха три месеца, докато получат от прокуратурата информация в какво съм обвинен. Барсуков правел някакви експертизи, като ги криел от адвокатите ми. Фактически наказателното дело се е водело тайно като оперативно, тоест според закона за оперативно-издирвателната дейност, а не според Наказателно-процесуалния кодекс.
— Как научиха московските ти адвокати, че си напуснал Русия?
— Като всички — от телевизията. Да се върнем към Англия. Щом получих новите подробности от Москва за хода на следствието, аз веднага уведомих Хоум офис. Защото в Русия лъжеха, че съм се криел от английската полиция.
И се започна страшен тормоз спрямо роднините ми: беше пребит брат ми, който живее в Москва, на няколко пъти прибираха баща ми в милицията.
— Тормозели са ги, за да получат някаква информация ли? Или просто да ги уплашат?
— Отначало просто сплашвали баща ми. Една нощ го откарали в милицията, после го върнали, но го изоставили насред пътя и той се прибрал пеша. Друг път милиционери на хлули в жилището му, направили незаконен обиск. Оскърбили баща ми с псувни, говорили му, че синът му е предател. Разкарвали по разпити майка ми, сестра ми, тъща ми. Когато извикали в прокуратурата майка ми, поискали адреса на втория ми баща. Майка ми казала, че той е болен човек, помолила да не го закачат. Но въпреки това извикали втория ми баща за разпит, поискали да им даде компромат за мен. Той отговорил: „Познавам Александър като почтен човек, без вредни навици.“
На другия ден след разпита той получил инсулт, парализирала се лявата половина от тялото му. След няколко дена го откарали в болницата, където починал.
Никой не е понесъл наказание за това. В болницата са поставили диагноза, че е починал от друго. Приели са човека в болницата с инсулт, а бил умрял от друга болест. Такова нещо може да се случи само в Русия.
Накарали майка ми да подпише нещо. Тя се уплашила и подписала. Мама изобщо се страхува да говори с мен по телефона. С една дума, семейството ми е сега извън закона. Правата на човека и Конституцията не се отнасят за тях.
Ние приложихме всички факти за тормоза спрямо моите роднини към молбата ми за убежище.
— Накратко казано, чиновниците в Русия са направили всичко, за да получиш политическо убежище?
— Така излиза.
На 14 май 2001 година телефонът иззвъня и аз чух радостния глас на адвоката Джордж: „Александър, дадоха ти убежище!“
Дори не мога да обясня какво почувствах. Беше минала половин година, а случаят ми още се разглеждаше. Алик Голдфарб, който ме доведе, не го пускаха в Англия. По вестниците четях, че Путин бил най-добрият приятел на Тони Блеър. През това време се получиха няколко искания за екстрадирането ми в Русия. Седях и гадаех: ще ме дадат ли, няма ли… От родината долиташе стържене на брусове Барсуков, Иванов, Патрушев си точеха ножовете. И ето че тук най-сетне приключиха с разглеждането на моя случай и установиха, че съм бил подложен на политическо, а не на наказателно преследване.
Англичаните можеха да ми дадат териториално убежище, да ми предоставят възможност просто да живея в страната. Можеха да отлагат делото ми до безкрайност. Можех цели десет години да живея тук с документа за влизане в страната. А те за четири месеца си съставиха мнение и дадоха разрешение.
Отидох при Джордж. Той ме посрещна на стълбището, в очите му имаше сълзи вероятно единствен в Англия разбираше докрай моите неприятности. Джордж каза: „Виж какво, запознах се подробно с твоя случай и искам да ти кажа само едно. В Русия властта използва наказателното право не за защита на гражданите, а като средство да управлява народа. А това е много срамно.“
Глава 10
РЯЗАНСКАТА СЛЕДА
Вдигнете паметник на Цхай
— След бягството ти си се заел с темата за жилищните блокове, вдигнати във въздуха през есента на 1999 година. Написал си книга съвместно с Юрий Фелщински32. А преди това няколко години си работил в ОУ на АТЦ, занимавал си се с терористи. Разкажи ми за това.
— Сред всички видове престъпления терористичните актове заемат особено място. Те не се извършват по поръчка на бандити или някоя бизнес-структура. Зад тези престъпления не стои мотивът да бъде премахната конкретна личност — всички жертви са случайни. Това е или дело на безумни фанатици, или политическа провокация с цел да се повлияе на общественото мнение, да се всее страх сред обществото, да се провокира война или геноцид. Двете чеченски войни започнаха именно след такива актове. Целият проблем е там, че до ден днешен тези престъпления не са разкрити, а онези, които са доказани, уви, не са дело на никакви чеченци, а на нашите собствени спецслужби.
32
Не можах да намеря български превод на тази книга. Като приложение тук е даден откъс от нея — „Рязанската история“. Руският текст е достъпен на адрес http://www.lib.ru/HISTORY/FELSHTINSKY/litvinenko.txt — Сашо.