Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
На сутринта в деня на полета си Марина отишла при родителите си и казала на майка си, че в последния момент са й предложили изгодна карта за почивка и тя заминава за две седмици с Толя за Испания. „Само че на никого нито дума помолила я тя. — Засега. Днес поне не казвай на никого.“ Качила Толя в таксито и тръгнала. Синът ми, когато научил, че заминава за Испания, попитал: „Мамо, защо не ми каза по-рано?“ И досега често си спомня за това, сърди се: „Защо така, нямаш ли ми доверие?“
Вече са били в самолета, а аз кръстосвах хотелската стая. Това беше най-напрегнатият ден в живота ми. Ще им избяга ли, няма ли, ще им избяга ли, няма ли…
— А ти къде беше през това време?
— В онази страна. Бях решил, че ако семейството ми не замине, ще се върна. Къде да заминавам без тях? Денят беше дълъг като онзи кей. Не издържах, звъннах: „Марина, къде си?“ Тя казва: „В самолета.“ — „А самолетът къде е?“ И тогава тя се развика: „Самолетът набира скорост, сега връзката ще се прекъсне. Вече не могат да го спрат.“
Човек без виза
След четири часа телефонът ми иззвъня, тя каза: „В Испания сме.“ Край. Започнах да подготвям следващия етап — прехвърлянето в Турция. Прехвърлих се влязох с фалшивия паспорт и същия ден там пристигна Марина.
Тук стана най-сложно. Нямах виза и трябваше да мисля какво да правя по-нататък. Обадих се на Березовски по мобилния. Той каза: „Браво, че си се махнал, сега ще ти се обадя.“
А след десет минути ми се обади един познат американец, Алик Голдфарб, бивш московчанин, и ме пита: „Какво е времето там при вас, искам да дойда да ви взема.“ Цял живот ще съм благодарен на този човек.
— В Турция вече по-спокойни ли се чувствахте?
— Турция не е безопасна страна. Алик ми обясни ситуацията: „Добре е, че си в Турция. Но имаме много малко време, защото сега ще се разтичат да те търсят в Русия, ще те предадат за издирване на Интерпол и ще започнат да ви дебнат навсякъде. Трябва спешно да заминем за някоя цивилизована страна, да стъпиш на нейна територия и да поискаш убежище.“ Аз знаех това и без него.
Алик се свърза със свои приятели и в Турция пристигна един адвокат от Америка — специалист по емиграционно право. След като ме изслуша, той каза: „Имаш стопроцентов шанс за политическо убежище, но проблемът е, че нямаш виза. А ако дойдеш в Америка без виза, ще те тикнат в имиграционния затвор, жена ти също. А детето през това време ще е в приют. Трябва да отидеш в американското посолство и да ги помолиш за виза.“
На другия ден всички заедно — аз, Марина, Толя и Алик — отидохме в американското посолство. Стигаме до пропуска. Излезе човек от посолството, поговорихме и ни прие официалният представител. Обясних какъв е нашият случай. Отговориха ни: „Все още не можем да ви дадем виза, но не можем и да ви оставим в посолството. Сега си вървете, а ние ще помислим.“ При това аз веднага им казах, че не бих искал да сътруднича на американските спецслужби.
— А те искаха ли го?
— Мисля, че не. Там имаше един — Марк или Майк, не си спомням. Веднага му казах, че не искам да си имам работа с тях. „Наиграл съм се вече на разузнавачи. И искам един ден да се върна в родината си.“
— А ти знаеш ли поне една държавна тайна?
— Не. Знам за бандитизма, за корупцията. По-рано главната държавна тайна беше здравето на нашия президент. А сега главната тайна са отношенията между нашия президент Путин и престъпния бос на име Барсуков-Кумарин. Това е лидерът на тамбовската престъпна групировка. Това е тя сега — главната тайна на Русия. Целият Санкт Петербург знае, че лично приятелство свързва Путин с този човек. И общ бизнес… Освен това знам кой взриви блоковете.
— Може би именно това ги интересува?
— Ами нека попитат него. Нали са приятели. Приятелю Джордж, приятелю Владимир…
— Ти носеше ли някакви удостоверения?
— Освен фалшивия, който бях оставил в хотела, имах руския си вътрешен паспорт и удостоверение на ветеран от военната служба на ФСБ. Веднага им казах, че съм бивш служител на ФСБ. Незаконно уволнен, но не възнамерявам да участвам в никаква дейност срещу Русия.
Изслушаха ме и ни отпратиха от посолството. Турция е специфична страна. Световен разузнавателен център — всички се гледат под око, включително наблюдават и посолствата. Тъй като ни бяха засекли в посолството, трябваше да се махнем от Анкара. Бях сигурен, че нашите снимки вече пътуват за Москва по линията ГРУ или СВР31. А и някакъв подозрителен тип започна да ни следи из хотела.
31
Служба за външно разузнаване на Руската федерация. — Б.а.