Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Та значи измъкнахме се от хотела и през нощта се прехвърлихме в Истанбул. Настанихме се в хотела и започнахме да мислим какво да правим по-нататък. Щом не ни дадоха виза за Америка, можем да влезем в нея нелегално. Да си вземем например транзитни билети до Барбадос, където не искат визи, с прехвърляне на някое американско летище, И там просто да тръгнем без виза към изхода. И да заявя: „Искам политическо убежище.“ След което може да ни вкарат в имиграционния затвор за неопределено време.
Аз бях готов да лежа в затвора, но жена ми? Марина помисли, помисли и каза: „Съгласна съм.“
Тогава разбрах колко ме обича. Не само ме беше чакала, докато лежах в ареста, беше идвала да ме вижда, но и тя беше съгласна да лежи в затвора.
Алик каза: „Приятели, вие не разбирате, американският затвор е лоша работа, особено имиграционният. Чакайте, освен Америка има и други страни.“ Седна пред компютъра, започна да изучава разписанията на самолетите. Взира се много дълго. Толик само обикаляше наоколо и повтаряше: „Тате, закъде ще пътуваме?“ Чувстваше, че става нещо неприятно, но нищо не разбираше.
Изведнъж Алик възкликна: „Ето! За Англия не е нужна транзитна виза и има добра връзка. Сега си купуваме билети Истанбул — Лондон — Москва. Кацаме в Лондон и оставаме там. Мисля, че англичаните няма да ви тикнат в имиграционен затвор.“
Самолетът излиташе след час и половина. Всяко денонощие в повече в Турция криеше опасност, защото в Русия сигурно вече бяха разбрали, че съм избягал. И можеше да я загазим.
— Ти не следеше ли ситуацията в Русия?
— Свързах се с моя агент в Кантората. Той каза, че вече се надига паника. „Започнаха да те издирват. Бъди по-внимателен.“ Освен това ми каза, че се опитвали да скалъпят някакво наказателно дело, че уж съм извършил убийство. Но аз знаех, че не могат спешно да сезират Интерпол — процедурата отнема известно време.
А това е много срамно
… Кацнахме на летище Хийтроу. Излязохме в транзитната зала. Алик се обади на своя познат адвокат Джордж Мензис. Той му обяснил: „Сега ще подготвя всички документи, ще ги изпратя в имиграционната служба и тогава вие веднага отивате и се предавате на властите.“
Джордж направи всичко. Имиграционните служби обещали, че преди въпросът да бъде разгледан, няма да ни депортират от Англия.
Аз веднага унищожих фалшивия паспорт.
— Преди да пресечеш границата на Великобритания?
— Никъде не съм го представял, за да не наруша законите на Англия. При мен дойде офицер от имиграционната служба. Аз се представих, той помоли да почакам малко. След това дойде преводач и до мен застана полицай. Той изслуша моята история — говорих около четирийсет минути — и каза: „Виждам, че сте нормален човек, имате нормално семейство. Не сте допуснали никакви нарушения и по силата на властта си прекратявам всички дела по отношение на вас на територията на Англия.“ Бях поразен. Той каза: „Намирате се на територията на Великобритания под защитата на английското правителство и ако почувствате някаква заплаха, моля ви непременно да съобщите в полицията, ние ще ви защитаваме, включително ако се наложи да ви вземем под охрана.“ Спомних си нашите руски милиционери — как говорят. А това английско ченге говореше човешки и явно беше загрижено за моята сигурност. А до този момент аз отдавна бях забравил какво значи да се чувстваш в безопасност.
По-късно ни разпита имиграционният офицер. Заведоха ни в специална стая, взеха ни пръстови отпечатъци. И ни дадоха документ, в който пишеше, че временно ни се разрешава да живеем на територията на Англия, но при първо повикване от имиграционните власти трябва да се явяваме в техния офис.
— Дълго ли ви разпитваха?
— Всичко продължи около десет часа. Носеха ни сандвичи. Излязохме от летището късно вечерта.
— А твоят американски приятел сигурно отлетя обратно за Ню Йорк?
— Къде ти ще отлети! Разпитваха го в съседна стая, сверяваха какво ще кажем един за друг. Той си спечели доста неприятности с англичаните, задето ми беше помогнал да вляза нелегално в страната. После ми разказа, че началникът на имиграционната служба на Хийтроу бил направо бесен. Казал му: „Сигурно сте получили пари от Литвиненко или Березовски за това?“
Той му казал: „Не.“ — „А защо го направихте?“ Алик: „Ръководех се от висши принципи.“ А онзи: „Вие американците съвсем сте се разпасали, решавате ваши проблеми на наша територия. Нарушавате нашите закони. Защо не си го отведохте в Америка? Ръководейки се от висши принципи, аз ви екстрадирам от Великобритания. С първия самолет обратно в Турция.“