Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
С една дума, през 96-а терористичен акт можеше да се състои не в московски тролейбус, а на летището.
Излиза, че борбата с тероризма малко интересуваше ръководството на ФСБ. През 1995 година Платонов беше ходил на проверка в Питер и се разбра, че там не се води на оперативен отчет нито едно дело във връзка с тероризма. А на мен веднъж ми провалиха фантастична операция — не ми дадоха да внедря свой агент при едни хора в Москва, свързани с Басаев.
Това стана така. Бях в командировка в Налчик. Един ден ме намери Макаричев тогава министър на сигурността в републиката, — и ми каза, че на летището в Налчик граничарите задържали двама чеченци, връщащи се от Турция. Арестували ги за незаконно преминаване на границата. Носели два чувала, пълни с ислямски знамена, Корани, призиви за джихад — много такива неща.
Образувахме предварително производство, предадохме го във ФСБ. Цял екип изучаваше снимките, книгите, слушаше касетите, а аз работех с дневниците. Обикновен дневник, стихове — „руски псета“, „руснаците трябва да се изтребват“… Момчето пишеше грамотно на руски, без грешки. От дневника личеше, че е воювал и мрази руската армия: „Ще дойде ден, когато ние ще победим.“
В дневника намерих нещо интересно: „Вчера посетихме нашите момчета в затвора в Истанбул, Трабзон.“ Погледнах датата — спомних си кога беше завзет фериботът в Трабзон. И ми светна: та те са ходили в затвора да навестят хората, които са участвали в завземането на ферибота. Тогава отидох при Макаричев и му казах: „Вижте, те лично познават хората, които са участвали в Трабзон. Трябва да организираме вътрешнокилийна разработка.“ Макаричев каза: „Напред!“
Сложихме ги в различни килии. Аз трябваше да завербувам чеченец, когото бихме могли да сложим при тях. Намерих един. Момчето беше воювало в Чечения, там било в конфликт с полевия си командир и обясни, че искало да му отмъсти. Помоли да му помогнем за това.
Накарахме го да подпише декларация, че е съгласен да влезе в ареста за десет дена. Подготвихме документи, получихме санкция от прокурора и го сложихме при единия от задържаните. Килията беше оборудвана с техника и ние слушахме от управлението всички техни разговори.
Агентът се оказа ловък, умееше да предразполага. Имаше белези — обясняваше, че е воювал, и успя да спечели доверието на задържания чеченец. От разговорите им установихме, че задържаният е от групата на Басаев. Предложих следната комбинация. Отивам в ареста, викам задържания чеченец, показвам му удостоверение от Московското управление на вътрешните работи и му казвам: „Сега спешно по етапен ред ви откарваме в Москва, в Лефортово, защото пръстовите ви отпечатъци дават основание да бъдете заподозрян в престъпление, извършено в Москва.“ Изобщо му давам да разбере, че заминава за Москва с нас. А за агента бяхме отработили легендата, че ще го пуснем под домашен арест, че адвокатът му е успял да му издейства това. Защото уж беше арестуван заради дребна кражба на пазара. Агентът каза на обекта, че го пускат. И точно тогава казах на обекта, че тръгваме за Москва. Стана! След разговора с мен той се върна в килията и каза на агента: „Слушай, мен ще ме водят в Москва.“ Агентът го пита: „С какво мога да ти помогна тогава? Защото мен ме пускат. Ще си бъда в Налчик.“ А онзи му казва: „А дали не можеш да заминеш за Москва? Всичко ще ти уредим, документи и изобщо. Имам хора.“ Дава му телефона на една от своите конспиративни квартири. „Иди при тях. Те ще ти помогнат. Само им предай, че мен ще ме вкарат в Лефортово и че няма да говоря.“
Следователят пита: „Какво ще правим?“ Казвам: „Сега аз се връщам в Москва, а вие го изпратете по етапен ред след мен.“
Когато пристигнах, веднага докладвах на ръководството, че този човек трябва незабавно да бъде докаран в Москва, поне за две седмици. Както и агентът, за да продължим разработката.
Те ми казват: „А с какви средства ще живее в Москва и къде?“ — „Ама вие не разбирате ли — горещях се аз, — че сега внедряваме чеченец. Намерихме лице, което фактически е свързано с групата на Басаев. Този човек даде на нашия агент телефон, където живеят чеченци. Той ще дойде и ще контактува с тях. Ще внедрим човека в среда на чеченци, които са свързани с бунтовниците — с Басаев, с Хатаб. Нали пищите, че взривяват всичко наред. И ето, ще внедрим при тях наш агент.“ А те си знаят тяхното: „Ама ти разбираш ли колко е сложно това?“
— И така ли приключи всичко?