Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
По-нататък разказа, че живял няколко седмици в Грозни и разбрал, че ще полудее, ако не се махне оттам. Всеки ден ходел при къщата си. При ямата.
Заминал за Ставрополския край. Не можал да си намери работа. Скитал бездомен. После се преместил в Москва. Това беше някакъв необикновен човек. Беше скитник, но дори не миришеше на лошо.
Разказа, че припечелвал по нещо като хамалин и нощувал по гарите. Когато успявал да спечели повече, си вземал легло в хотел и си отспивал. Веднъж седмично ходел на баня, там перял дрехите си. Наскоро си намерил временна работа близо до летището и нощувал в „Шереметиево–1“. Ако спял на гарата, срещу малка сума не го закачали по цяла нощ.
Онази вечер, към девет часа, го заговорили двама чеченци (той добре разбирал чеченски). Видели, че е кавказец, и го попитали откъде е. Той обяснил, че е от Грозни, и разказал своята история. Те му казали, че „трябва да отмъсти на руснаците“. Той попитал: „Как обаче?“ — „Ще ти дадем една чанта, а ти ще трябва да съединиш две жички и да се махнеш. Ще избухне взрив и ти ще им отмъстиш за децата си. Ще дойдеш на летището еди-кога си и ние ще ти дадем пари.“
Обещали му хиляда и петстотин долара. Той отговорил: „Ще си помисля.“ Цяла нощ не спал, тормозил се, вълнувал се. Призори, някъде към седем часа, те пак дошли. И му показали карирана торба и в нея — кутия и жици. Той отказал: „Не искам. Моите вече няма да се върнат, а не искам да взривявам никого.“
Когато при него дошли милиционери, за да му проверят документите, той им разказал за това. Цял ден го държали в милицията, два пъти го разпитали и казали, че е луд. Тогава той поискал да се срещне със служител на ФСБ. Те се обадили във ФСБ към три часа следобед, а докато това обаждане стигне до нас, беше станало вече шест. Уж се опитвали да намерят чеченците „по горещи следи“, но никого не намерили.
Милиционерът ми каза: „Абе какво приказваш с него, той е откачен.“ Извикахме линейка, лекарят го прегледа и каза: „Не е луд. Абсолютно нормален е.“
Обадих се във ФСБ и казах: „Трябва ми специалист, за да направим фоторобот.“ Те ми отвръщат: „Вече е късно, къде ще ти намерим специалист?“ Обясних ситуацията на дежурния. Той ми казва: „Задръж го до сутринта.“ Възмутих се: „Как така да го задържа до сутринта?“ Ченгетата предложиха: „Няма страшно, сега ще му скалъпим една хулиганска проява. Ще пишем, че е хулиган, и ще остане при нас. Какво се нервираш толкова? Ще го приберем за петнайсет денонощия и толкоз.“ — „Какво правите вие, бе? — направо се смаях аз. — Човекът ни помага, разказва ни такива неща, а вие — петнайсет денонощия. Да не сте откачили всичките?“
Обадих се на дежурния от Градското управление на вътрешните работи. Той ме препрати към дежурния в Московския криминален отдел. Обясних му всичко. Почувствах, че човекът е старо ченге. „Да, разбрах. Разбира се, трябва спешно да се направи фоторобот. Сега ще вдигна дежурния експерт-криминалист. Не се нервирай. Докарай го тук.“ Закарах човека в лабораторията. Беше към единайсет през нощта и за два часа на компютъра съставихме два фоторобота. Дадох единия на дежурния от Московския отдел. Пуснахме онзи човек. А аз взех втория фоторобот.
На сутринта отидох на работа, написах подробна докладна с предложение фотороботът незабавно да се разпрати по всички милиционерски участъци и областни управления на ФСБ. И ако те намерят лицата, да ги поемат за разработка и проверка на информацията. Дадох тази докладна на началника. После заминах в командировка в Кавказ.
Минаха няколко месеца и започнаха да се взривяват автобуси, тролейбуси. В един от автобусите бе намерена неизбухнала бомба. Прочетох описанието и то ми напомни на описанието на бомбата, за която ми бе разказал онзи човек! Отидох при началника на отдела: „Спомняте ли си, бях ви писал една докладна. Бомбата е подобна.“ Колесников каза: „Не си спомням.“ Отвори касата, рови, рови. „Съвсем съм забравил за нея.“ Изобщо никой никъде не бе изпращал онази ориентировка.
Намерих в моята каса фоторобота, показах го на Колесников. Той най-сетне откри в касата си съответните документи и каза: „Ще докладвам на ръководството.“ Точно тогава в кабинета ми влезе Женя Макеев, видя фоторобота и попита: „Кои са тези? Та това са хора от бандата на Лазовски. — И каза имената им. — Ти откъде ги взе?“ Разказах му всичко и че Колесников е забравил. Сега, казвам, ще докладва на ръководството. Ще ги издирват. Макеев се засмя: „По-скоро ще намерят нас с тебе, отколкото тях.“ И си тръгна.