Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Алик му казал: „Аз трябва да летя за Ню Йорк.“ А онзи: „Ще летите за Турция! И кажете благодаря, че не ви арестувах за нелегално въвеждане на емигранти.“
Англичаните вкарали Алик в компютъра си и после цяла година не го пускаха да влезе в Англия, макар че той има син там. Странни хора. У нас, ако някой доведеше американски подполковник, щяхме да му окачим медал и да му връчим ценен подарък от ФСБ. Та така, Алик отлетя за Турция и не се видяхме цяла година, докато не получи прошка от англичаните.
А мен на сутринта ме разпитаха още веднъж в имиграционната служба. Повторих, че не бих искал да имам никакви контакти с английските спецслужби. Казаха ми: „Ама разбира се, дума да не става. Без вашето съгласие…“
Обясниха ми, че по закон английските спецслужби без ваше съгласие нямат право дори да се доближат до вас. Казах, че не давам такова съгласие. Те казват: „Добре, ясно. Разберете ни правилно — ние не ви караме да нарушавате законите на вашата родина, дори сме заинтересовани да не нарушавате никакви руски закони, докато се намирате тук. Никой не ви кара да работите с когото и да било.“
Те не поставят решението си за предоставяне на убежище в зависимост от това, дали ще издадете някакви тайни, или не.
— Честна дума, слушам те, а не мога да повярвам. Ние сме от друг живот, у нас се шири мнението, че политическо убежище в Англия ти дават само при условие че издадеш някакви важни държавни тайни.
— Такова мнение се шири във ФСБ. Цялата система на правоохранителните органи, на спецслужбите в Русия се гради върху пазарлъка. Предадеш ли човека няма да влезеш в затвора, не го ли предадеш — на топло си. „Пропееш“ ли, ще те осъдят на по-малко, не щеш ли — повече. Там цялата оперативна и следствена работа се гради на пазарлък. В Русия върнаха в обращение и анонимните донесения.
Тук има закон за политическото убежище. В него пише, че убежище ти се дава, ако те преследват в родината ти и ако се завърнеш там, животът ти е застрашен.
Занесох документи за изфабрикуваните срещу мен дела, всички бяха внимателно разгледани и ми бе предоставено политическо убежище като на хиляди други бежанци от тиранични режими, пристигащи в Англия от цял свят.
Аз не исках просто да се укрия, просто да спася себе си и семейството си, макар че това безспорно беше най-важният ми мотив. За мен беше важно случаят ми да бъде разгледан обективно. И фактът, че се добрах до Англия без помощта на спецслужбите, преминах през мъчителната процедура на проверка на цялата история на преследването по отношение на мен и получих политическо убежище по закон, за мен е не по-малко важен от това, че се чувствам в безопасност.
На тази тема дори имаше питане в парламента. При тях във Великобритания разузнаването се води към Форийн офис, тоест Министерството на външните работи, а имиграционната служба — към Хоум офис, тоест Министерството на вътрешните работи. Та когато тази история попадна във вестниците, един депутат задал въпрос в комисията по външните работи. Защо така при вас в разузнаването спят, защо един героичен руски прибежчик е търсил обиколни пътища в Хийтроу и дори никой не го е посрещнал?
И на другия ден във вестник „Дейли Телеграф“ излезе разяснение от „източник“ от английските секретни служби, че, нали, Литвиненко няма никакво отношение към нас. Ако ни беше нужен, ние сами щяхме да го докараме без много шум и той нямаше да се появи без предупреждение на Хийтроу. И изобщо той не е прибежчик, а политически бежанец. И с него се занимаваме не ние, а Хоум офис.
— Колко време чака решението за убежище?
— Почти половин година. По-точно, два месеца съставях молбата си за убежище стана цял том, и още четири месеца чаках решението. А докато чаках, в родината ми срещу мен беше повдигнато четвърто обвинение! Между другото мисля, че това ми помогна. Щом беше повдигнато четвъртото обвинение, моментално ми дадоха убежище.
— В какво те обвиниха този път?
— Че през януари 1997 година в селището Девети май съм набил някой си гражданин Одиноки, натоварил съм го в багажника, закарал съм го в някакво служебно помещение и там съм продължил да го бия. Абсолютна измислица. Как съм могъл сам да отвлека гражданина, а ако съм го отвлякъл с някой друг, защо не подведоха под отговорност и този друг човек? С една дума, пак старата песен. Бяха променили само имената и дребните подробности. А инак, ако сравним всички постановления на Барсуков за привличането ми като обвиняем, всички те са еднакви.
— Пак ли Барсуков те обвиняваше?
— Да. Барсуков водеше всички дела. Впрочем по едното дело бях оправдан, а той сам прекрати второто. Тоест вече два пъти незаконно ме е привличал под наказателна отговорност. И го направи и трети, и четвърти път… Той е поръчков следовател, това му е професия.