Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
— Цхай почина скоропостижно при странни обстоятелства на 12 април 1997 година на 39 години. Диагнозата беше „цироза“, макар че той не пиеше и не пушеше.
Малко преди смъртта му бях вербувал един от хората на Лазовски, Сергей Погосов (с оперативен псевдоним Григорий), и той ми бе разказал всичко, което знаеше за бандата и за връзките й с ФСБ. От Погосов научих, че тази бригада не била бандитска, а по-скоро секретно подразделение, което изпълнявало държавни задачи, ликвидирало хора, организирало терористични актове. Лазовски бил просто изпълнител. Заповедите издавал някакъв човек от нашето ръководство.
Погосов ми каза в прав текст, че с Цхай е свършено, че ФСБ няма да му прости разгрома на екипа на Лазовски. Лично съобщих това на Цхай. А мен Погосов искрено ме посъветва да стоя по-далеч от тази работа.
Веднага щом започнах да работя с Погосов, започнаха да ми се обаждат от Московското управление, отначало ме молеха, а после настояха да се откажа от услугите на новия си агент. Аз не реагирах. В края на краищата моето началство ми нареди да прекратя всички контакти с Погосов.
— Какво мислиш за смъртта на Цхай?
— Мисля, че са го отровили. Той изгоря пред очите на всички. За два месеца. Беше страшно да се гледа всичко това. Лекуваха го най-добрите лекари, но вече никой не можеше да му помогне. Смъртта на Владимир беше като показна екзекуция за всички детективи. Това ще сполети всекиго. Та те убиваха най-добрите от нас.
А и първият случай… Спомняш ли си банкера Кивилиди? Него го убиха с отрова, поставена в телефонната слушалка. Сигурно са сипали нещо и на Цхай. ФСБ разполага с лаборатория за такива цели — на улица „Краснобогатирская“.
Преди смъртта на Цхай върху него бяха упражнявали натиск. От Московското управление на ФСБ на няколко пъти се обаждали в МУР, настоявали да прекрати разследването на бандата на Лазовски. И то бе прекратено със смъртта на Цхай.
— Странната смърт на Лазовски също ли потвърждава версията, че той е участвал в терористичните актове в Москва?
— Да. Лазовски беше убит през 2000 година, вече след взривовете, и то в деня, когато трябваше да го арестуват за втори път. Красиво съвпадение.
— Вярно ли е, че на погребението на Цхай си присъствал само ти?
— Както ми каза началникът на МУР Голованов: „Ти си единственият от ФСБ, който дойде да си вземе последно сбогом с него.“ Може по-късно да са отишли и други. Аз не видях никого. Поне според Голованов никой друг не е отишъл.
— Имам впечатление, че успехите на Цхай в издирването на терористи и бандити до голяма степен са били възможни само защото в работата си той е изхождал от презумпцията, че срещу него действа ФСБ.
— Не мисля така. Цхай просто беше детектив, който събираше доказателства. И то го правеше талантливо. Следите го бяха завели до… ФСБ. Той не беше предполагал, просто я беше открил. За него нямаше значение дали това е ФСБ, ЦРУ или ФБР. За Цхай съществуваха престъпление и лице, което го е извършило. Щом си нарушил закона, ще си понесеш отговорността. Стопроцентово съм сигурен, че ако следите бяха отвели Цхай до началника на МУР, той щеше да му щракне белезниците в собствения му кабинет. Такъв човек беше и за това го уважаваха. Когато бяхме на погребението, Голованов плачеше и ми каза: „Той винаги можеше да разчита на мен. Имах му доверие. На него човек можеше да довери всичко.“
Мен ако питат, на Лубянка вместо Феликс бих вдигнал паметник на Цхай. Той заслужаваше това.
Странната война срещу терора
Още един епизод. През пролетта на 1996 година началник на отдела в ОУ на АТЦ беше Колесников. Той дойде в нашия кабинет и каза: „Трябва спешно да отидете на летище «Шереметиево–1», там в милицията има един човек, който иска да ни каже нещо за тероризма.“ — „Добре, аз ще отида, дайте ми кола.“ — „В момента нямаме коли.“ Попитах: „А как ще отида до «Шереметиево–1», вечер е?“ — „Добре — казаха ми, — ще намерим кола.“ Намериха кола. Дежурният ми подвикна: „Бензин трябва да купиш с твои пари.“ Каква ситуация, а: човекът иска да даде показания за подготовка на взрив на летището, но няма бензин, за да стигнем до него. Вдигнах скандал и след четирийсет минути намериха бензин.
— Странно, във въздуха вече мирише на хексоген, в тероризъм е заподозрян кой ли не, постъпва съобщение, че се готви нов взрив, но няма бензин, за да стигнете докъдето трябва?
— Да. На оперативната кола е наложен лимит. За колите на началниците няма лимит, а за оперативната има. Нали страната ни е бедна! Тръгнах за „Шереметиево–1“. В милиционерския участък зад решетките имаше някакъв човек. Изведоха го, започнахме разговор с него. Той каза, че бил арменец, живеел в Грозни, работел в някакво предприятие. Веднъж отишъл на работа, а когато се върнал, на мястото на къщата си намерил огромна яма. Бомба. Пряко попадение. Загинало цялото му семейство. Няколко дена обикалял ямата, искал да намери поне една снимка на близките си. Нито снимка, нито документи, нищо. Пустош. Какъв ужас — днес имаш семейство, а утре — празна яма.