Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Сестра му Мег работеше за група природозащитници в Шарлотсвил и интернет беше естествената й среда. Баща им, удивен от нещата, които щерка му можеше да издири в нета за нещо — или някого, — се шегуваше, че ако някога Мег реши да мине на тъмната страна, ще стане първокласен крадец на самоличности. „Супер, казваше Мег, искам да съм Мадона.“
Но намирането на информация за Джак Уилсън чрез „Станфорд“ щеше да отнеме доста време дори за спец като Мег. Бърк не знаеше кога Уилсън е учил там, нито дали е завършил. Или какво е учил. Физика? Математика? Инженерни науки? Научна фантастика? „Станфорд“ беше голям университет, а името Уилсън не беше от рядко срещаните.
Спомни си картончето, което му беше дал рецепционистът в хотела. Извади го от джоба си и се взря в двата номера. В интернет не можеха да се открият титулярите на телефонните номера. Но лесно откри за коя страна е кодът 386 от първото обаждане на Уилсън — Словения. Значи номерът най-вероятно беше на Лука Чеплак. Второто обаждане е било до Украйна.
Следващата му спирка беше в anywho.com. Когато сайтът се отвори, той вписа „Джак Уилсън“ и „Уайт Диър“ в полетата и… нищо. Опита с „Джон Уилсън“. Пак нищо. Имейл адресът се оказа фалшив, улицата — също.
Бърк започваше да се отчайва. Може би „Джак Уилсън“ също беше псевдоним. Може пък Джак Уилсън да беше герой от друга книга на Айн Ранд… и тогава Бърк можеше да забрави за плана си да вдигне възбраната върху дейността на „Ахерн и съдружници“. Опита пак, този път само с „Уилсън“. Може би Джак имаше родители на този адрес, помисли си той. Или съпруга, или братовчеди… Този път изскочи нещо. „Ерика Уилсън.“ Сигурно е малко градче, помисли си той, щом има само един човек на име Уилсън.
Провери. И наистина населението на Уайт Диър наброяваше триста шестдесет и двама души. Какви бяха шансовете единствените Уилсъновци в Уайт Диър — Джак и Ерика — да са роднини?
Телефонните разговори от „Еспланада“ бяха по долар минутата, затова Бърк си купи предплатена карта от един павилион до реката. Влезе в кабинка от плексиглас, която с нищо не възпрепятстваше студения вятър, и се зачуди какви са стъпките за обаждане в чужбина. Надписите на кирилица не му помагаха. Успя да се свърже чак на четвъртия опит, а междувременно ръцете му се вкочаниха.
— Алооо? — проточи гласът отсреща.
Възрастна жена, предположи Бърк, ако се съди по тембъра.
— Здравейте! — извика Бърк. — Търся Джак!
— Джак ли? Май грешите номера.
— Чакайте, чакайте! — примоли се Бърк. — Обаждам ви се от телефонна будка в Белград.
— Късметлия. Обичам Мейн.
Бърк си пое дълбоко дъх. Жената мислеше, че й се обажда от градчето Белград в щата Мейн. Нямаше време да й обяснява грешката.
— Вижте — каза той. — Опитвам се да се свържа с човек на име Джак Уилсън. Взех името ви от интернет. Вие бяхте единствената Уилсън в Уайт Диър, така че… да познавате случайно човек на име Джак Уилсън?
— Ами имаше една Хейзъл Уилсън, но тя почина преди три-четири години. Може и пет да станаха.
— Имам адреса — каза Бърк.
— Значи лесно ще го откриете!
— Не знам. Само номер на пощенска кутия е.
— О! — В гласа на жената се прокрадна известна предпазливост.
— Извинете? — каза Бърк.
— Нека позная… номерът на кутията две хиляди ли е?
Бърк разгърна с премръзнали пръсти листа, който му беше дал Новакович.
— В интерес на истината, да, две хиляди е…
— Ето значи къде ви е проблемът. Щото пощенска кутия две хиляди е адресът на затвора. На този адрес затворниците си получават пощата.
Бърк не знаеше какво да каже.
— Затвор?
— Официално се нарича Федерален институт за коригиране на поведението. Ама за нас си е просто затворът „Алънуд“.
25.
Пълна жена стоеше зад разделителното въже, облечена с толкова тясно скроен костюм с панталон, че изглеждаше като в кофраж. Усмихваше се окуражително и държеше над главата си табелка с надпис „Романтичен туризъм“.
Джак Уилсън се присъедини към групата около нея — нервни мъже, които се шегуваха твърде шумно и избягваха да срещат погледите си. Опитал се бе да ги разпознае още по време на полета от Ню Йорк и сега се оказваше, че е уцелил всички с изключение на един. Те бяха представителна извадка на физическите и социалните недъзи (лоша кожа, наднормено тегло, пронизителен кикот, пелтечене), които могат да се очакват от мъже, поверили съдбата си дистанционно в ръцете на мадам Пулетска, тяхната интернет сватовница. Мъже, които си пазаруват съпруга и са готови да платят цената в живо тегло.