Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Накрая всички последваха подскачащото фенерче на мадам П. към изхода. Ирина примижа и разтърка очи, когато излязоха под ярката дневна светлина. Все едно излизат от следобедна кинопрожекция, помисли си Уилсън.
— Аз голям късмет — каза Ирина. — Другите мъже не толкова… — Поклати глава и разцъфна в усмивка.
Абитуриентски бал. Най-много на това приличаше вечерята с танци, макар да присъстваха само дванайсет двойки. Малък дансинг, маси за шестима със скъпернически букетчета в средата, украсена с цветя арка (за снимки). Кавалерите бяха в тъмни костюми с карамфил на ревера; дамите — с дълги рокли. Трио музиканти — вокалистът с яркочервена кичара — произвеждаше еклектична смесица от музикални парчета. Вечеринката може и да приличаше на фалшив абитуриентски бал, но Ирина беше истинска и осезаема в ръцете му.
— Танцуваш добре — прошепна му тя, докато той я водеше по паркета на малкия дансинг.
Издържали бяха геройски пилешкото за вечеря, тестения десерт и глупавите наздравици на мадам П. Сега, както можеше да се очаква, бавните танци имаха значително числено превъзходство пред бързите. Осветлението беше приглушено. Мадам П. и миниатюрният й съпруг се бяха изявили еднократно на дансинга и след любезните аплодисменти на гостите се бяха оттеглили в един ъгъл.
Ирина вдигна поглед към Уилсън. По лицето й бяха избили нежни капчици пот. Вокалистът с кичарата подхвана класическото парче на Пърси Следж „Когато мъж обича жена“. Ирина се притисна в обятията на Уилсън. Не танцуваха, по-скоро се поклащаха в ритъм.
— Обичам тази песен — каза тя, стопена в прегръдката му.
— Ммммм — смънка той.
Продължиха да се поклащат.
— Искам да правя любов с теб — прошепна тя.
Той я придърпа още по-близо. Очите му започнаха бавно да се затварят, после се отвориха внезапно — светли прашинки потрепваха в периферното му зрение. Уилсън разбра, че всеки миг ще ослепее, пък било то и за кратко.
— Добра идея, да?
Той кимна разсеяно.
— Да сме сигурни?
— Да — каза Уилсън. — Трябва да сме сигурни.
Ирина долови промяната и се уплаши да не го е засегнала с нещо.
— Какво има?
— Нищо. Добре съм.
Тя го поведе обратно към масата. Роклята й се гънеше на ивици от преливащи цветове, а Уилсън я различаваше смътно през светлинните ефекти в главата си… но все още виждаше достатъчно, за да забележи сладката бръчка на тревога, разделила челото й.
— Дето казах за любовта? — попита тя. — Не ти харесва?
Той издаде звук, който трябваше да мине за смях, но прозвуча като нещо друго.
— Понякога получавам пристъпи на главоболие — само дето не е точно болка. Просто… пречи ми да виждам добре. Но не трае дълго — побърза да добави той.
— Това е зрителна мигрена — обяви тя, като произнесе „мигрена“ неправилно.
Уилсън се изуми.
— Точно така, но… ти откъде знаеш?
— Ти забравил. Аз ходи в медицинско училище, преди да спра, за да работя. Ще питам мадам Пулетска дали може тръгнем.
Мадам П. цъфна веднага и закръжи около Уилсън. Приличаше му на пищящата фигура от прочутата картина на Едвард Мунк — бяло лице, заобиколено от аури в различен цвят. Съпругът й беше като зловеща черна сянка, която излъчва мрак на вълни. А после изобщо спря да вижда.
Ирина стискаше ръката му и говореше бързо на руски с мадам. Уилсън не разбираше и дума, но смисълът на разговора се подразбираше по тона на Ирина — от доводи към молби — и по този на мадам — от отказ до отстъпление.
Накрая Ирина го поведе към изхода. Хладният нощен въздух плъзна като коприна по кожата му. Ирина го галеше по косата, докато чакаха такси.
— От стреса — каза тя с тих, твърд глас. — А понякога има и фактор от околна среда.
Пристигнаха в хотела и Ирина поиска ключа от рецепцията. Когато се качиха в стаята му, тя не запали лампата, а седна до него на леглото. Свали сакото и вратовръзката му, помогна му да си събуе обувките и го накара да легне. Уилсън я чу да влиза в банята. За миг се уплаши, че ще запали лампата, но тя не го направи. Чу шуртене на вода, после и стъпките й по пода.
— По-добре, да? На тъмно?
— Да.
Чувстваше се уплашен. Винаги се чувстваше така, когато го споходеше мигрената, но Ирина беше истинско откровение — ангел на милосърдието, нежна и грижовна. Сложи влажна кърпа на очите му.