Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Би било чудесно — отвърна Бърк.
Новакович събра върховете на пръстите си като в кула.
— Е, а вас какво ви води в Белград?
— О — смотолеви Бърк. — Това ли? — Направи още една пауза. — Аз съм фотограф. Правя снимки за „Травъл енд Лежър“. Едно туристическо списание.
— Тук? В Белград? — попита Новакович.
Бърк кимна.
— Наричат го „Новата Прага“.
Новакович се изкиска.
— Преди две години Будапеща беше „Новата Прага“. Сега е наш ред. Следващата година — ръцете му литнаха във въздуха — Скопие! А след това, кой знае — Тбилиси! — Сърбинът се разсмя от сърце.
— Градът е много красив — отбеляза Бърк с усещането, че разговорът е на път да зацикли.
— Е, да, струва ми се… аха! Можело значи! Тръгна. — Директорът на музея се прегърби над клавиатурата и започна да пише. — Сега ще изкарам списъка с участниците и ще намерим вашия приятел. — След миг принтерът изплю обещания списък. Новакович взе химикалка и отбеляза с чавка шест имена.
— Тези са американци — каза той и даде списъка на Бърк.
Джонсън
Добкин
Уилсън
Пара
Федерман
Шрагер
Бърк огледа имената, после остави списъка на бюрото и сви рамене.
— Никое не ви е познато? — попита Новакович.
— Не — каза той. — Едно-две от имената ми звучат познато, но… онзи мъж беше млад.
Беше ред на Новакович да свие рамене.
— Добкин и Шрагер са доста възрастни. — После, изглежда, му хрумна нещо и той размаха пръст във въздуха. — Няма да се отказваме! — Стана и прекоси стаята. Отвори вратата, подаде глава в коридора и изстреля някаква заповед. После се върна при бюрото си и седна усмихнат. — Ето това е моята задача — да свързвам „теслианците“. Това е нашата мисия — или поне част от мисията ни — в международното общество „Тесла“. — После събра отново пръстите на ръцете си като кула и се облегна назад.
Мина минута, а после на вратата се потропа. Влезе млада жена с голям кафяв плик в ръце. Даде плика на Новакович, усмихна се на Бърк и излезе. Директорът бръкна в плика и извади тесте черно-бели снимки.
— От банкета са. Не знам дали приятелят ви е присъствал, но… — И бутна снимките към Бърк.
Бърк прехвърли пет-шест снимки, преди да открие търсеното — Д’Анкония, прав с питие в ръка и потънал в сериозен разговор с група хора.
— Ето го! — каза Бърк и посочи физиономията с привлекателни черти на мъжа, който го беше посетил в дъблинския му офис.
Новакович се наведе да погледне.
— Кой от всичките? Този ли? Но това е Джак! Джак Уилсън!
— Да бе! — възкликна Бърк. — Вярно че така се казваше! Джак Уилсън.
— Нямате си представа колко се зарадвах да го видя най-после. Пишехме си от години. И тази година най-сетне се срещнахме очи в очи. Все едно си видял стар приятел.
— Страхотно — каза Бърк, — но… знаете ли как бих могъл да се свържа с него?
— Разбира се! — каза музейният директор. — Всичко е в компютъра. — Въведе няколко команди, смръщи вежди. — Телефонен номер нямам за съжаление. Но има имейл! Адрес — също! — Поклати глава и се ухили. — Джак Уилсън! — Принтерът зажужа отново и след миг Новакович подаде разпечатката на Бърк.
Джак Уилсън
пощенска кутия 2000
Уайт Диър, Пенс. 17887
j_p482wl@midpa.net
— Тези данни са валидни, така ли?
— Естествено! Адресът му си е все същият. От години си пишем писма.
— И смятате, че сега Уилсън е в Пенсилвания?
Новакович вдигна рамене.
— Да, може би. Но когато тръгна оттук, от Белград, каза, че отива на езерото Блед.
— Това близо ли е?
— Не, не. В Словения е. Прекрасно място. Планината, езерото, старите хотели… фантазия. — Сви пръсти и ги целуна за илюстрация. — Тито е имал вила там.
— И смятате, че е възможно Уилсън още да е там?
Новакович изкриви лице.
— Не, не, не! Отиде да види тетрадките. Няколко дни, седмица. Но месеци — не.
— Тетрадки?
— Много специални — каза Новакович. — Архивът на Тесла го съхраняваме тук, в музея. Но не и засекретените неща. Тях ги е прибрало вашето ФБР. Много отдавна. Пратили ги с влак в Лос Аламос. Където правят бомби, нали? Но Лука Чеплак пази тетрадките на баща си. Баща му пишел всеки божи ден — маестрото направи това, маестрото направи онова — и така цели трийсет години. Виждал съм ги с очите си. А на места самият Тесла е писал по нещо в тетрадките. Тях отиде да види Джак.
Бърк кимна, но явно е изглеждал озадачен, защото Новакович продължи: