Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— И силен също — не пропусна да отбележи тя.
Той завъртя очи.
— Повечето от нас са изключителни експерти по минивановете. — Още смях.
„Мили Боже — въздъхна вътрешно Уилсън, — все едно съм Еди Мърфи.“
— Е, всички сме тук, така че да тръгваме — каза мадам П., разбързала се внезапно. Пъхна папката в чантата си. Обърна се към притихналите мъже на задните седалки и каза с усмивка: — Сигурно сте уморени и искате да си подремнете и да се освежите преди следобедния чай с дамите. Започва в два часа — предупреди ги тя, после се ухили до уши и размаха заканително пръст. — Не закъснявайте.
Една от чудатостите на ситуацията беше прекомерното благоприличие, което имаше за цел да смекчи търговския аспект на договорката. След месеци на задължителни писма, цветя и шоколадови бонбони следваше двучасова среща на живо, но в група и под зоркия поглед на мадам. После „туристически час“ на следващия ден, а след това — „вечеря с танци“.
„Романтичните туристи“ бяха настанени във второкласен хотел на шумна улица близо до центъра на града. Мадам П. им даде три часа и настоя да си сверят часовниците. Все едно бяха на летен скаутски лагер.
В уречения час жените ги чакаха в неугледната хотелска столова, където щяха да им сервират чай. Ирина се изчерви и се усмихна, когато Уилсън й целуна ръката. Някъде зад тях мъжът с пронизителния смях се изкиска нервно.
Когато приключиха с изстиналия чай и коравите сандвичи, мадам П. поведе двойките на разходка по сенчестата алея на крайморския булевард. Ирина изглеждаше сладка и стеснителна, макар Уилсън да си даваше сметка, че не е в състояние да я прецени обективно. Купи й сладолед, купи й бутилка минерална вода, купи й и чанта на „Гучи“, менте, от един уличен продавач. Чантата много й хареса — галеше я като да беше домашен любимец. Английският й не оправда очакванията му — по телефона бяха говорили съвсем накратко, — но това всъщност нямаше значение. Лицето й се изопваше от напрежение, докато се опитваше да поддържа разговора.
— Аз толкова щастие.
— Щастлива.
— Щастлива — повтори тя. — Щастлива да разходя с вас.
— Мисля, че си много смела — каза той. — Да напуснеш страната си, семейството си…
Не че имаше някаква мистерия в това. Ирина и другите жени бяха готови да скочат в неизвестното, защото перспективите им у дома бяха лоши. Жизненият стандарт в бившите съветски републики се беше снижил драстично за много хора, макар икономиката да бележеше ръст, а местните олигарси да трупаха богатства. Продължителността на живота намаляваше, намаляваше и раждаемостта. Социалната сигурност, така всеобхватна преди, сега се бе изпарила. Ирина и семейството й живееха в едностаен апартамент — родителите и малкият брат в спалнята, Ирина и сестрите й — в другото помещение, което съвместяваше кухня и хол.
— Надежда съм, че един ден те дойдат видят — каза тя. — Аз също идва тук, да? Това възможно?
— Разбира се.
Междувременно мадам П. и екипът й бяха заети със сложната подготовка около заминаването на булките за Щатите. Покрай другите неща това включваше и молби за виза К-1 — така наречените „годежни визи“, задължителни за хората, които отиваха в Америка, за да сключат брак.
Освен с визите К-1 кандидат-булките трябваше да разполагат и с двупосочен билет с отворена дата на обратното пътуване, както и с пътен бюджет. Повечето мъже се бяха възползвали от стандартните предбрачни договори, предлагани от мадам П., но Уилсън каза, че не държи на предбрачен договор. Ирина прие това като знак за любов. Нямаше нищо такова, разбира се. В новата световна ера, която щеше да настъпи — и която Уилсън бе започнал да нарича за себе си „сл.У“ (след Уилсън), — един предбрачен договор би бил толкова полезен, колкото чадър по време на ураган.
Седнаха на пейка в парка под пролетно разлистена бреза и Уилсън й разказа за ранчото, където щяха да живеят.
— Там е истински рай — каза й той. — Има едно поточе, където сърните идват да пият вода, залезите са великолепни, небето е безкрайно, има ястреби, риба, гора.
— Сигурна, че много красиво. Снимки ти прати, аз сложи под възглавница. Такава голяма къща. Има място за много деца, мисля — добави тя и се изчерви.
После погали отново чантата.
— Има миялна машина?
Уилсън кимна.
— Да. И голям телевизор с плосък екран. Също и… това ще ти хареса. Купих ти кола. Кабриолет.
Тя изписка от удоволствие, после лицето й посърна.
— Но аз не знам да карам.
— Ще те науча. Лесно е.