Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Уилсън изпъкваше на общия фон. Първо, беше подозрително симпатичен. И макар че от години не беше помирисвал жена, преди да го тикнат в затвора, красавиците се тълпяха около него. Вроденият му атлетизъм и тъмната хубост правеха младежката му бедност симпатична, раздрънканите му коли — обещание за приключения, а влечението му към математиката и точните науки, което в други случаи би му лепнало етикета на скучен зубрач — интересно. Благодарение на Манди беше усвоил каубойските маниери на Робърт Редфорд от култовия филм „Буч Касиди и Сънданс Кид“ — ръкостискането му беше кораво, гледаше хората в очите, беше почтителен, но никога не се извиняваше. Шарън, приятелката му от „Станфорд“, го беше превела през тайнствата на изкуството да се борави с прибори за хранене, научила го беше как трябва да се яде супа, предала му беше познанията си за виното и за поведението на възпитания гост. По свой си начин го беше обработила като нешлифован диамант.
Уилсън оглеждаше спътниците си. Доста обикновени на вид. Някой по-циничен външен наблюдател сигурно би казал, че са тук заради секса, но щеше да сгреши. Имаше далеч по-лесни и по-евтини начини да си осигуриш секс. Тези мъже бяха прелетели половината свят, приели на доверие съмнителните достойнства на едно режисирано ухажване. Защо? Уилсън предполагаше, че мотивите им да прибегнат до интернетското сватовничество не се различават принципно от неговите. Също като него и те знаеха какво искат и било от стеснителност, било от нетърпение предпочитаха да не си търсят любима по традиционния начин. По време на полета се беше запознал с двама от клиентите на мадам Пулетска. Единият беше бизнесмен на петдесет и четири години, който притежаваше дъскорезница в Мичиган, никога не се беше женил и смяташе, че хваща последния влак. Един вид — сега или никога. Другият, по-млад, страдаше от заболяване, което не уточни, но със сигурност щяло да го убие. „Искам дете. Дете, на което да предам името си. Да оставя нещо след себе си.“
Уилсън беше изправен пред същата дилема като другите мъже от групата. Не разполагаше нито с времето, нито с търпението да съблазнява и ухажва. Попълването на формулярите в сайта на мадам Пулетска го уреждаше идеално — дирижирано ухажване, което не изискваше мислене, планиране или усилия.
1. Цветя
2. Писма
3. Шоколадови бонбони
4. Бельо
5. Телефонни обаждания
6. Среща
7. Брак
Разбираше, че „украинските невести“ не биха били на пазара — не биха публикували свои снимки в интернет, готови да напуснат дом и родина при първото приемливо предложение, — ако не беше отчаяното им желание да избягат от едно безнадеждно бъдеще. Затова красива и добре образована жена като Ирина беше, ако не за продан, то поне „на пазара“. Не на свободния пазар обаче. Ирина имаше право да отхвърля обожатели. Но Уилсън подозираше, че опре ли ножът до кокала, Ирина най-вероятно би приела повечето от американците, които стояха сега от подветрената страна на внушителната мадам Пулетска.
Колкото до плюсовете на Ирина, тя имаше всичко необходимо. И още повече, стъпеше ли в Невада, щеше да е в чужда страна, на хиляди мили от дома си. Или с други думи — щеше да е напълно зависима от съпруга си, без приятели, към които да се обърне, когато положението се промени драстично. Щеше да е негова. Наистина негова.
— А, господин Уилсън — изчурулика мадам и го стисна за лакътя. — Веднага ви познах.
Уилсън погледна към другите от групата.
— Заради табелката с името? — попита той и посочи обточения с червена ивица бадж с надпис „Здрасти“ на ревера си.
Мадам Пулетска, изглежда, се стъписа. После схвана, че се е пошегувал, и избухна в звънкия си момичешки смях.
— Много си забавен — каза тя и го сръчка с пръст. — Освен това си дори по-красив, отколкото на снимката. Наистина!
Уилсън поклати скромно глава. Мадам преброи присъстващите, после с бързо движение прибра посрещаческата табелка в огромната си червена чанта и извади папка с твърди корици. Направи поименна проверка, като местеше делово поглед от баджовете с имената на мъжете към списъка в папката си.
— Всички са тук! — обяви ентусиазирано тя, после ги подкара към изхода на терминала. — А сега — към вана. — Излязоха през автоматичната врата, всеки повлякъл куфар на колелца след себе си.
— Като овце сме — измърмори един от мъжете.
— Беее — вметна веднага Уилсън.
Изблик на нервен смях. Все едно не бяха чували по-смешно нещо в живота си.
Едър мъж с избеляла тениска натика куфарите в задното отделение на вана, после се обади по мобилния си телефон. Мадам П. се опита да отвори плъзгащата се врата и Уилсън побърза да й помогне, което му спечели нова доза лигав смях от нейно височество.