Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Да?
Бърк махна към рецепцията и Милич помаха с усмивка на свой ред.
— Каза, че можете да ми помогнете. Търся един приятел. — Бърк му подаде сгъната надлъжно банкнота от десет евро. — Американец. Бил е ваш гост преди няколко месеца. На моята възраст. С черна коса.
— Това е Франк. — Иво прибра десетте евро в джоба си.
— Точно така! Франк. Знаете ли какво е станало с него? Къде е отишъл?
— Ми да, отива на летище. Чао-чао.
Иво задържа вратата на възрастна жена с кожено палто. Докосна шапката си и се усмихна.
— Преди това — каза Бърк.
— За тук питате? В Белград?
Бърк кимна. Иво вдигна рамене.
— Всяка сутрин му викам такси. Отива на едно и също място.
— Къде? — попита Бърк.
Иво потрепери. После потропа с крака на студа и отклони поглед по посока на реката. Бърк бръкна по-дълбоко в джоба си и измъкна оттам шепа динари.
— Само това имам — каза той и натъпка парите в джоба на сакото му.
— Отива в музей на Тесла — каза Иво. — Повече не знам.
Бърк плати входната такса на бледия мъж, който продаваше билети, и взе от брошурите на английски. Понечи да обясни на бледия мъж, че не точно колекцията го интересува, но после реши, че една обиколка из музея може да се окаже полезна. Така че се мота из залите половин час, макар че би могъл да прекара там десет пъти повече време. След наученото за Тесла експонатите — работни макети, снимки, кореспонденция, патенти и чертежи, дори лични вещи — му се сториха изумителни. Тесла наистина беше гений. Не можеше да повярва, че името му не е станало нарицателно по целия свят.
Накрая Бърк се върна при бледия мъж на входа.
— Чух, че неотдавна тук е имало симпозиум.
— Да.
— Мога ли да поговоря с някого за това?
— Да — каза почти шепнешком бледият.
Премести внимателно стрелките на картонен часовник, за да извести евентуалните посетители, че ще се върне след пет минути, и поведе Бърк нагоре по стълбите и после по коридор до малък кабинет.
— Това е Драгослав Новакович — обяви той и кимна към мъжа зад едно бюро. — Директорът.
Новакович вдигна поглед.
— Този господин пита за симпозиума — каза бледият.
После се поклони любезно, отстъпи заднишком, завъртя се на пета и си тръгна.
Новакович посочи кресло с висока облегалка, което беше виждало и по-добри дни. Беше висок мъж с грижливо подрязана брадичка, очила с рогови рамки и посребрели бакенбарди.
— Моля, заповядайте — каза той и разкри усмивка с няколко златни зъба. — Аз съм Драго.
— Майк Бърк.
Здрависаха се и Бърк седна. Някъде зад бюрото жужеше и прещракваше компютър.
— Дефрагментирам хард-диска — каза му Новакович и махна към дърдорещия компютър. — Този боклук е на смъртния си одър.
Бърк се усмихна любезно, но стомахът му се беше свил. Не беше измислил какво да каже. Тук Д’Анкония е бил в свои води. Те са говорели неговия език, той — техния. Дори е изнесъл реч. Новакович, слава Богу, му подаде първата реплика:
— Е! Значи се интересувате от симпозиума…
— Ами, да… да!
— Имаме докладите, разбира се, но те вече са, както вие казвате, „запазени“. Дори моето копие съм го обещал. Но нямате грижа. След две седмици ще има нова отпечатка.
— Страхотно.
— Мога да ви изпратя едно копие. Но и ние имаме разходи. — Усмихна се смутено. — Май беше четиристотин динара — с пощенските разноски, — освен ако не искате експресна доставка. Тя е със сто и осемдесет динара повече.
— Експресна, дума да няма — каза Бърк, бръкна в джоба си и извади визитка от портфейла си. Остави я на плота и започна да отброява парите, като се чудеше как да продължи разговора в нужната му посока.
Новакович го спаси отново.
— А вие как научихте за маестрото?
Бърк примигна.
— Ами… — смънка той. А после му дойде внезапно вдъхновение. — Летях за Лондон и се заприказвах с човека до мен — и той американец. Оказа се, че пътувал за Белград. Щял да изнася реч. Споменах му, че след месец-два и аз ще пътувам до Белград, и той каза, че трябвало непременно да посетя музея на Тесла. — Бърк се засмя. — Попитах го кой е Тесла. А той направо не можа да повярва. „Най-великият изобретател в историята“, така каза. Имало симпозиум за Тесла и той щял да изнася доклад.
Новакович кимна доволно.
— Та, този човек ми разказа за Тесла и…
— И вече сте зарибен! — заяви Новакович.
— Именно! Напълно и окончателно зарибен.
— И ето ви тук! — обяви със същия тон Новакович. — Това е прекрасно.
— Работата е там — продължи Бърк, — че се надявах пак да се видим, но… съм загубил визитката му.
Новакович примижа съчувствено, после лицето му грейна.
— Лесна работа — каза той. — Само няколко американци изнасяха доклади на симпозиума, така че… — Погледна монитора на бюрото си. — Ще прощавате, но… мисля, че почти е готов. Приключи ли с дефрагментирането, ще ви дам списък на участниците.