Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
В този цитат има два нови и твърде съществени факта: първо, твърдението, че архиепископ Марсел Льофевр е свързан с Братството от Сион. Всеизвестно е, че монсеньор Льофевр е представител на най-консервативното крило в римокатолическата църква. Отправя яростни нападки срещу папа Павел VI. През 1976 и 1977 г. открито е заплашен с отлъчване; дръзкото му безразличие към подобни закани насмалко не предизвиква истински разкол в църквата. Запитахме се каква връзка може да съществува между един войнствено настроен „твърдолинеен“ католик като монсеньор Льофевр и орден, който като ориентация следва идеите на херметиците, да не кажем, че си е откровено еретичен? На пръв поглед нямаше обяснение за това противоречие, освен ако монсеньор Льофевр не е съвременен представител на франкмасонството от миналия век, свързано с Хиерон от Златната долина, това „християнско и аристократично“ франкмасонство, отстояващо идеите на херметиците, чиито членове се смятат за по католици и от папата.
Второто съществено нещо в цитирания откъс е уточнението, че по онова време велик магистър на Братството от Сион е абат Дюко-Бурже. Франсоа Дюко-Бурже е роден през 1897 г. и както вероятно се досещате, учи за духовник в семинарията „Св. Сюлпис“, тоест вероятно е познавал мнозина привърженици на Движението за обновление на римокатолическата църква и най-вече Емил Офе. По-късно е капелан в Независимия малтийски орден. За участието си в Съпротивата по време на Втората световна война е удостоен с медал и с „Военен кръст“. Днес е известен литератор, член на Френската академия, автор е на биографиите на прочути френски писатели католици, например на Пол Клодел и Франсоа Мориак, и е високо ценен поет.
Подобно на монсеньор Льофевр, и абат Дюко-Бурже се обявява яростно срещу папа Павел VI. Подобно на монсеньор Льофевр е привърженик на утвърдената на Трентския църковен събор литургия. Подобно на монсеньор Льофевр се смята за „традиционалист“ и се опълчва срещу всички реформи и опити за „модернизиране“ на римокатолическата църква. На 22 май 1976 г. му е забранено да изповядва католици и да опрощава греховете им и съвсем като монсеньор Льофевр дръзко пренебрегва решението на кардиналите във Ватикана. На 27 февруари 1977 г. оглавява шествие на хиляда католици традиционалисти, завзели храма „Св. Никола Шардонски“ в Париж. Марсел Льофевр и Франсоа Дюко-Бурже са „консерватори“ не само в теологията, но и в политиката. Преди Втората световна война монсеньор Льофевр е свързан с Аксион франсез, крайната десница във френската политика от онова време, споделяща някои от възгледите на националсоциалистите в Германия. Наскоро архиепископът бунтовник отново се прочува, като подкрепя военния режим в Аржентина. В едно интервю обаче той заявява, че бил сбъркал и всъщност подкрепя военните не в Аржентина, а в Чили! Франсоа Дюко-Бурже не е толкова краен и ако не друго, то поне медалите му потвърждават, че по време на Втората световна война се е сражавал срещу фашистите и се е държал като патриот. Въпреки това обаче заявява, че се възхищава от Мусолини и че се надява „под предводителството на един нов Наполеон Франция да си възвърне някогашните ценности“186.
В началото се усъмнихме, че Марсел Льофевр и Франсоа Дюко-Бурже нямат нищо общо с Братството от Сион и че някой нарочно се опитва да им създаде неприятности, като ги свърже със същите сили, срещу които те се опълчват така разпалено. Въпреки това обаче в устава на ордена, предоставен ни от френската полиция, се казва, че той освен Братство на монасите от Сион се казва и Рицари на католическите институции и норми, на независимия традиционалистки съюз. Институция с подобно название преспокойно би подхождала на хора като Марсел Льофевр и Франсоа Дюко-Бурже.
Решихме, че съществува и друга възможност, доста пресилена, разбира се, но все пак обясняваща противоречието, пред което бяхме изправени. Може би Марсел Льофевр и Франсоа Дюко-Бурже не бяха такива, за каквито се представяха, може би бяха агенти провокатори, чиято цел е непрекъснато да сеят смут и да подготвят почвата за бъдещ разкол в църквата, който да постави под въпрос понтификата на папа Павел VI. Подобна тактика ще е съвсем в стила на тайните общества, описани от Шарл Нодие, а също и на „Протоколите на старейшините от Сион“. Мнозина журналисти и официални представители на Ватикана са заявявали, че архиепископ Льофевр работи за някого или е манипулиран187.
186
Guardian, 11.IX.1976.
187
Монсеньор Брюнон, станал непосредствено след Льофевр епископ на Тюл, твърди, че предходникът му е манипулиран (вж. Guardian, 1.IX.1976). Според Джанфранко Свидеркоши, представен в „Таймс“ като опитен кореспондент, добре запознат с проблемите на Ватикана, папата е наясно, че „монсеньор Льофевр играе, макар и прикрито, по свирката на други хора“ (вж. The Times, 31.VIII.1976).