Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Браво. Някой от тях живее ли още тук?
— Двама. Обаче явно са надживели така наречените си младежки прегрешения. Нямат досиета. Имат прилична работа.
— Ами другите?
— Единственият, който още е фанатик, се казва Франк Симънс. Преселва се от Орегон, когато е в гимназията. След две години постъпва в Осмиците. Сега живее във Фресно. Излежал е две години в „Обиспо“ за продажба на автомати.
— Може да използвам тая информация. Кога е лежал?
— Чакай малко.
Тя отвори папката, порови в нея и извади тънък плик с името на Франк Симънс. Измъкна от него затворническа снимка и му я подаде.
— Преди шест години. Излязъл е преди шест години.
Бош разгледа внимателно снимката, за да запомня лицето на Симънс — къса тъмна коса и тъмни очи, изключително светла кожа със следи от акне. Беше се опитал да ги скрие с брада катинарче, което му придаваше опасен вид.
— Къде е бил случаят, тук ли?
— Не, всъщност във Фресно. Явно се е преселил след неприятностите си там.
— На кого е продавал автоматите?
— Обадих се в тамошния клон на ФБР и разговарях с агента. Не искаше да ми съдейства, докато не ме провери. Още чакам да ми се обади.
— Върхът.
— Имам чувството, че господин Симънс още е от активен интерес за ФБР и агентът няма да ни съобщи нищо.
Бош кимна.
— Къде е живеел Симънс по време на убийството на Верлорън?
— Не знам. Той е от по-младите, затова сигурно е живеел при родителите си. АвтоТрек го проследи само до деветдесета. Обаче след това е бил във Фресно.
— Значи, ако родителите му не са се преселили след случая, сигурно е бил в Долината.
— Възможно е.
— Добре. Браво, Киз. Може да използвам тия данни. Следвай ме до върха на Балбоа Парк при Удли. Мисля, че мястото е подходящо. Там има игрище за голф с паркинг. Сигурно има много коли. Ще можете да паркирате там. Става ли?
— Става.
— Кажи на другите.
Той извади портфейла със значката си, белезниците и служебния си пистолет и ги остави на пода на колата.
— Имаш ли друго оръжие, Хари?
— Имам теб.
— Говоря сериозно.
— Да, Киз, нося си малкия патлак на глезена. Не се бой за мен.
Слезе и се прехвърли в мерцедеса. По пътя до парка преговори плана си. Обзе го вълнение.
След десет минути отби, угаси мотора и слезе. Заобиколи отпред, клекна до дясната гума и изпусна въздуха. Тъй като знаеше, че някои влекачи имат компресори, отвори джобното си ножче и преряза тръбичката на вентила. Гумата трябваше да се ремонтира, не да се надуе.
Вече бе готов за действие. Извади мобилния си телефон и се обади в сервиза, където работеше Маки. Каза, че има нужда от пътна помощ, и го включиха на изчакване. Изтече цяла минута, преди да се разнесе друг глас:
— Какво е станало?
— Трябва ми влекач. Спуках гума и май че се е вентилът.
— Каква е колата?
— Черен мерцедес.
— Нямаш ли резервна?
— Гепи ми я някакво нег… Гепиха ми я миналата седмица в Южния квартал.
— Жалко. Не е трябвало да ходиш там.
— Нямах избор. Ще ме изтеглиш ли?
— Добре де, добре. Къде си?
Бош му обясни. Този път бе наблизо и Маки не се опита да го убеди да се обади в друг сервиз.
— Ще пристигна до десетина минути. Чакай в колата.
— Няма къде да се дяна.
Бош изключи мобилния си телефон, отвори задната врата на колата, съблече си ризата и я хвърли отзад. Новите му татуировки отчасти се подаваха от тениската. Седна на задния капак и зачака. След две минути мобифонът му иззвъня. Обаждаше се Райдър.
— Прехвърлиха ми разговора от ЛисънТек. Доста убедителен беше.
— Хубаво.
— Току-що се чух с момчетата. Маки е тръгнал. Следят го.
— Добре, готов съм.
— Ще ми се да ти бяхме сложили подслушвателно устройство. Не се знае какво ще ти каже той.
— Прекалено е рисковано, само по тениска съм. Пък и вероятността да каже на непознат, че е убил момичето от статията във вестника, сигурно е по-малка от това да спечеля от лотарията, без да си купя билет.
— Прав си.
— Да свършваме, Киз.
— Успех, Хари. Внимавай.
— Винаги внимавам.
29
Когато наближи мерцедеса, влекачът намали скоростта. Бош вдигна поглед от задния капак, където седеше и четеше „Дейли Нюз“, махна с вестника на шофьора и се изправи. Влекачът го подмина и спря отпред, после върна малко на заден. Шофьорът слезе. Беше Роланд Маки.
Носеше кожени ръкавици, потъмнели от мазни петна. Без да обърне внимание на Бош, клекна и огледа изпуснатата гума. Когато Хари се приближи, все още с вестника в ръка, Маки се бе вторачил във вентила. Хвана го и го разклати, видя дупката и заяви: