Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Той е бил водач? — попита изумено Борн.
— Не е прост войник, Делта. На двайсет и две става капитан, на двайсет и четири — майор, и то по времето, когато повишение в чин беше почти невъзможно заради вътрешната политика на британското правителство по отношение на военната служба. Без съмнение досега щеше да е бригаден генерал, ако късметът не му беше изневерил.
— И това го знаете от него?
— В периоди на пиянство, когато го обземаше ярост и страшните истини започнаха да изплуват. Но никога името му. Това се случваше веднъж или два пъти в месеца, като всичко траеше няколко дни, време, което той насищаше със самоотвращение. Когато беше на себе си, ми казваше да го вържа, да го затворя, да го предпазя от самия него, когато наближи моментът… Възкресяваше ужасни събития от миналото си. Когато алкохолът замъглеше съзнанието му, започваше да описва сцени на мъчения и обезобразявания, на разпити на затворници, завършващи с избождане на очи и отсичане на китки. Доколкото можах да разбера, той е командвал много от най-опасните и зверски нападения срещу въстанията, избухнали от Йемен до Източна Африка през седемдесетте и осемдесетте години. В момент на пиянско ликуване веднъж ми каза, че самият Иди Амин спира да диша при споменаване на името му. — Д’Анжу млъкна и кимна бавно с типично изражение, с което потомците на галите приемат необяснимото. — Той беше животно и продължава да е такова, но заедно с това е много интелигентен мъж. Пълен парадокс, тотално противоречие… Смееше се при мисълта, че подчинените му го мразят и наричат животно, и все пак никой не се осмели да подаде официално оплакване.
— И защо? — попита Борн с болка в гласа след това, което беше чул. — Защо не са го направили?
— Защото той винаги ги разпускал, когато няма нареждане за ново нападение.
— Разбирам — каза Борн объркано. — Не, не разбирам — извика ядосано той, сякаш неочаквано нещо го прободе. — Бойната единица трябва да е на висота. Защо началниците му са се примирили с това? Трябвало е да знаят!
— Доколкото можах да разбера от гръмките му хвалби, той е вършил такава работа, каквато другите не биха могли или не биха искали. Научил е тайната, която ние в „Медуза“ знаехме отдавна. Използвай най-безмилостните методи на врага. Променяй правилата спрямо различните култури. Човешкият живот не за всички означава това, което е за юдео-християнството. И как иначе? За много хора смъртта означава премахване на теглото.
— Дишането е дишане! — извика Джейсън настоятелно.
— Съществуването си е съществуване и мисленето — мислене! — добави Дейвид Уеб. — Той е неандерталец.
— Не повече, отколкото Делта. Колко хора…
— Не казвай това! — отсече човекът от „Медуза“. — Не беше същото.
— Но подобно — настоя Д’Анжу. — В края на краищата мотивите нямат значение. Важен е крайният резултат. Или не желаете да приемете истината? Едно време тя ви интересуваше. В постоянна лъжа ли живее Джейсън Борн сега?
— В момента аз живея просто ден за ден, докато всичко свърши. По един или друг начин.
— Изразявайте се по-ясно.
— Когато пожелая или когато трябва — отговори ледено Борн. — Той е добър, нали? Вашият десантчик, безименният майор. Добре си върши работата.
— Колкото Делта, а може би и по-добре. Вие виждате, той е лишен от съвест. Абсолютно. Докато вие, каквато и сила да демонстрирахте, проявявахте известно състрадание. Нещо вътре във вас ви караше. „Пощадете го — бихте казали вие. — Той е съпруг, баща, брат. Хванете го, но го оставете да живее, не го лишавайте от това право.“ Моето творение, вашият имитатор, не би постъпил никога така. Той винаги се стреми към крайното разрешение — смърт пред очите му.
— Какво се е случило с него? Защо е убил онези хора в Лондон? Това, че е бил пиян, не е достатъчна причина.
— То е като някакъв начин на живот, на който не можеш да изневериш.
— Не изваждаш оръжието си, докато не те предизвикат. И сам каниш предизвикателствата.
— Онази нощ в Лондон не е използвал оръжие, само ръцете си.
— Какво?!
— Обикалял улиците в търсене на измислени врагове — това успях да разбера от несвързаните му думи. „Виждам го в очите им! Те знаят кой съм аз, знаят какъв съм!“ Казвам ти, Делта, беше едновременно ужасно и досадно и никога не чух никакво име, никакво обръщение освен Иди Амин, което всеки пиян войник би използвал, за да се изтъкне. Ако се изпрати сигнал до британските власти в Хонконг, това ще означава да бъда замесен и аз. Затова не мога да го направя. Всичко е толкова объркващо, че се върнах към методите на „Медуза“. Направи го сам. Ти ни учеше на това, Делта. Непрекъснато ни повтаряше, заповядваше ни да използваме въображението си. Това направих аз тази вечер. Но не успях, както може да се очаква от един старец.