Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Аз съм главен съветник по инвестициите на манчестърския „Гардиън“ — започна англичанинът, чийто колеблив глас издаваше неохотата му да говори. — Както бе определено, представих дългосрочни икономически прогнози за очакваните чувствителни загуби на вестника през следващите десет години. Това изисква осигуряването на допълнителен капитал, в обеми, значително надвишаващи предвижданите от директорите. Единствената възможна алтернатива е да се потърси масивно вливане на средства отвън… или сливане с други издания. — Ораторът спря за миг, след което тихо добави: — Проведох поверителни срещи с мои колеги от „Индипендънт“, „Дейли Експрес“, „Ди Айриш Таймс“ и единбургския „Ивнинг Нюс“. — Англичанинът млъкна. Лицето му изразяваше чувство на отвращение и поражение.
— Представлявам „Льо Монд“ за Париж, Марсилия, Лион и цяла Франция — обяви французинът на свой ред. — Тъй като ние, които седим на първия ред, сме свързани най-вече със структурираните финансови фондове, аз мога само да повторя изводите на колегата от Англия, поради което ми се наложи да предприема аналогични действия. Прогнозите говорят сами за себе си. Наред с нормалната инфлация, свиването на суровинните източници за производство на хартия, съпътствано от стремително растящите цени, налага икономическа оценка, водеща към неизбежна консолидация. В тази връзка аз също проведох тайни разговори с избрани изпълнителни директори от „Франс соар“, „Фигаро“ и парижкия „Хералд“. Резултатите от тях няма да закъснеят.
— В това няма никакво съмнение — рече около петдесетгодишен американец с оредяваща коса. — Техническите постижения на компютърната техника и приложението й при отпечатването на вестници правят процеса неудържим; една модерна печатница може да обслужва минимум шест вестника, а утре броят им ще бъде повече от десет, при това с напълно различно оформление. Мои колеги от „Ню Йорк Таймс“, „Уошингтън Поуст“, „Лос Анжелис Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“ само чакат някой да даде старт на този процес. Те наричат това „оцеляване“.
— Можете да добавите „Глоуб енд Мейл“ от Торонто и „Едмънтън Джърнъл“ към списъка — допълни четвъртият по ред, младолик канадец, чиито очи искряха от радост, че е попаднал сред елита на професията. — Щом се върна, заминавам на запад да подготвя предварителните разговори с „Уинипег Фрий Прес“ и „Ванкувър Сън“!
— Вашият ентусиазъм заслужава похвала — рече синът на Пастирчето, — ала не забравяйте необходимостта да запазите действията си в пълна тайна.
— Естествено! Разбира се!
— Да преминем към втория ред — продължи Гуидероне, — заеман от членове на съветите на директорите на водещи международни издания, а именно „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“, издавания в Рим „Ил Джорнале“ и немския „Ди Велт“. Зная, господа, че в момента вие всички сте подчинени, да не кажа лишени от право на глас, членове на съответните управителни съвети, но имате моята дума, че това положение ще се промени както по пътя на смъртността, така и по пътя на принудителното убеждение. Всеки от вас скоро ще се превърне в мощен фактор с право на решаващ глас. Какво ще кажете?
Никой не посмя да оспори казаното. Настъпеше ли часът, те всички щяха да действат като един. Просто за да оцелеят.
— Третия ред заемат основните двигатели на вашите усилия, сърцевината, както казваме ние, американците, на вашите вестници — самите журналисти. Тези хора са на улицата, из страните си, в провинциите и столиците, това са хората от предната линия, които всекидневно отразяват събитията, като пръскат светлина и отварят очите на читателите по целия свят.
— Не се престаравайте с метафорите — обади се застаряващ американец с дрезгав глас, чиито ситни бръчки издаваха хронично недоспиване под парите на прекалено много уиски. — Разбираме посланието ви. Вие създавате „събитията“, ние ги отразяваме. Друг избор нямаме, нали така, защото предпочитаме да запазим работата си пред алтернативата, с която ни заплашвате.
— Подкрепям ви, господине — обади се холандецът. — Както казват англичаните, добре сте схванали идеята.
— Правилно — додаде и французинът.
— Безспорна истина! — присъедини се и германският журналист.
— Недейте така, господа, подобен подход крие негативизъм — бавно произнесе Гуидероне, като придружаваше всяка своя дума с поклащане на главата. — Само двама от вас познавам лично, а за всички ви зная с какво име се ползвате. Всеки от вас е водещ в своята област; написаните от вас слова прекосяват океани и цели континенти с най-високата, осигурена от техниката скорост, а появите ли се на телевизионните екрани, вие се превръщате във всеобщо приети и уважавани от всички авторитети, доблестни представители на четвъртата власт.