Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Никой не се осмели да се обади, ала Уолфгар почти осезаемо почувства безмълвния гняв, който предстоящата битка предизвикваше в гърдите на мнозина от воините. Това обясняваше и защо не бяха издигнали Хенгорот. Хийфстааг бе достатъчно умен, за да знае, че едва сдържаната ярост на хората лесно можеше да избухне по време на едно такова празненство.
Ревик се намеси преди кралят да бе успял да отговори… с думи или с оръжие.
— Сине на Беорнегар — твърдо рече той, — все още не си си спечелил правото да оспорваш заповедите на краля! Ти отправи Предизвикателството, а традицията повелява да докажеш правото си на такъв двубой. Как ще го направиш — с благородна кръв или с подвиг?
Вълнението ясно се усещаше в гласа на Ревик и Уолфгар разбра, че старият приятел на баща му се бе намесил, за да предотврати една разпра, която нямаше да бъде истински Двубой и поради това, резултатът от нея нямаше да бъде признат от воините. По-възрастният варварин явно бе сигурен, че младият боец щеше да получи правото да оспори властта на едноокия крал. Уолфгар усети, че не само Ревик, а и много от останалите варвари тайно се надяваха, че Хийфстааг ще бъде победен.
Уолфгар изпъна рамене и самоуверено се усмихна на противника си. Твърдо бе убеден, че хората следват позорните заповеди на краля си, само защото традицията го повелява и защото не можеха да излъчат достоен претендент, който да го победи и това му даваше сили.
— С подвиг! — разнесе се спокойният му глас.
Без да отделя очи от едноокия крал, Уолфгар развърза одеялото, което носеше на гърба си, извади два предмета, които напомняха копия и небрежно ги хвърли в краката на Хийфстааг. Из редиците на варварите се разнесе смаян шепот, дори кралят пребледня и отстъпи назад.
— Предизвикателството не може да бъде отхвърлено! — провикна се Ревик.
На земята лежаха рогата на Смразяващия.
Хийфстааг почистваше огромната си брадва, ала студената пот, която бе избила по челото му, издаваше напрежението му.
— Убиец на дракона, как ли пък не! — изсумтя неубедително той, когато неговият знаменосец влезе в палатката. — Спънал се е в някой спящ червей, мен ако питаш!
— Моля за извинение, могъщи кралю! — обади се младият мъж. — Ревик ме изпрати да ти кажа, че уреченият час настана.
— Прекрасно! — изсмя се Хийфстааг и прокара пръст по блестящото острие на брадвата. — Ще науча сина на Беорнегар да уважава краля си!
Воините на Лоса образуваха кръг около двамата противници. Въпреки че предстоящата битка засягаше племето на Хийфстааг, застанали на почетно разстояние, останалите варвари с интерес наблюдаваха приготовленията. Победителят от този двубой щеше да стане крал на най-могъщото племе на тундрата, а това пряко ги засягаше.
Ревик пристъпи в кръга и застана между двамата противници.
— До мен стоят Хийфстааг, крал на Племето на лоса — провикна се той и започна да изрежда многобройните титли и подвизи на едноокия крал.
Увереността на Хийфстааг се завърна докато слушаше дългия списък, макар че решението на Ревик да започне с неговото име, го учуди и ядоса. Едноокият постави ръце на хълбоците си и заплашително изгледа застаналите наблизо воини. Когато те уплашено заотстъпваха назад един по един, по лицето му плъзна самодоволна усмивка. Опита се да стресне и противника си, но и този път Уолфгар дори не трепна пред застрашителния му поглед.
— И Уолфгар — продължаваше Ревик, — син на Беорнегар и претендент за трона на Лоса!
Разбира се, списъкът на Уолфгар бе много по-кратък от този на Хийфстааг. Ала последният подвиг, който Ревик прочете, незабавно изравни двамата противници:
— Убиец на дракона! — провикна се Ревик и почтителната тишина, която цареше до този момент, отстъпи място на възбуден шепот — чуваха се най-различни истории за това как точно Уолфгар бе погубил Смразяващия.
Ревик за последен път погледна двамата съперници и излезе от кръга.
Настанал бе мигът на истината.
Двамата противници направиха няколко крачки по края на кръга, без да откъсват поглед един от друг — всеки търсеше да открие някаква слабост у съперника си. Уолфгар забеляза нетърпението, един от основните недостатъци на варварите, изписано по лицето на Хийфстааг. Ако не бяха суровите уроци на Дризт До’Урден, той щеше да е същият, ала бързите ятагани на елфа отдавна го бяха научили, че първият удар далеч не е така важен, както последния.
Най-сетне Хийфстааг не издържа и като изсумтя презрително, се нахвърли върху врага си. Уолфгар също изръмжа и се престори, че се кани да посрещне удара. Ала в последния миг се отдръпна и Хийфстааг, повлечен от замаха на тежкото си оръжие, се препъна и връхлетя върху най-близкостоящите зрители.