Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Ала в ушите на Уолфгар сега звучеше един от уроците на Бруенор: „Трябва да бъдеш кат’ невестулка, момче! Посрещай ударите на врага си, но никога, никога не ги оставай да те накарат да разхлабиш хватката си!“ Вратът и раменете му се издуха, когато повали едноокия крал на колене.
Ужасен от нечовешката сила на противника си, Хийфстааг се вкопчи в ръцете му, напразно опитвайки се да разхлаби желязната хватка, стиснала главата му.
Изведнъж Уолфгар разбра, че е на път да убие свой съплеменник.
— Предай се! — извика той, опитвайки се да намери по-приемлив изход.
Единственият отговор, който получи от гордия крал, бе немощен удар.
Уолфгар вдигна очи към небето и безпомощно се провикна, в отчаян опит да се оправдае пред някого, когото и да било, всеки, който би го чул:
— Не съм като него!
Ала не му оставаше нищо друго.
Кръвта нахлу в огромните му рамене и те почервеняха от напрежението. Видя как ужасът в очите на Хийфстааг се превърна в изумление. Чу пукота на костта и усети как черепът се разтрошава под натиска на мощните му ръце.
Сега Ревик трябваше да влезе в очертанията на кръга и да провъзгласи новия крал на Племето на Лоса.
Само че той, както и всички останали, стоеше без да мига, с широко отворена от смайване уста.
Студеният вятър, който духаше откъм гърба му, тласкаше Дризт все напред, към Десетте града, от които вече го делеше съвсем малко разстояние Още същата нощ, когато се раздели с Уолфгар, съзря заснежения връх на Грамадата на Келвин. Гледката на дома му го караше да бърза още повече, ала имаше нещо, почти незабележимо, което го дразнеше и му казваше, че нещо не е наред. Човешко око не би могло да го забележи, ала зоркият поглед на израсналия в тъмното подземно царство елф, най-сетне го съзря — на южния хоризонт от планината се издигаше някакъв тъмен стълб и закриваше най-ниските звезди. След малко, още по на юг се извиси друг черен стълб.
Дризт рязко спря и присви очи — искаше да е сигурен в предположението си. После отново тръгна, ала вече не с онази трескава бързина. Трябваше да бъде много предпазлив, сега, когато му се налагаше да се отклони от първоначалния си път.
Каер Кьониг и Каер Диневал горяха.
23
Под обсада
Рибарите от Каер Диневал, възползвайки се от отсъствието на лодките на Източен пристан (всичките му жители бяха отишли в Брин Шандер), ловуваха из най-южните води на езерото Диншиър.
Както винаги, лодките на Каер Кьониг кръстосваха северната част на езерото. Те бяха първите, които видяха задаващата се гибел.
Като рояк разярени оси, презряната армия на Акар Кесел връхлетя откъм север и се спусна към Ледовития пролом.
— Вдигайте котва! — изкрещя Шермонт, последван от останалите капитани, когато успяха да се съвземат от първоначалния шок. Ала още тогава знаеха, че няма да успеят да стигнат навреме.
Челните редици на гоблиновата армия нахлуха в Каер Кьониг.
Мъжете в лодките видяха огнените езици, които се издигнаха в небето, когато къщите им пламнаха. Чуха кръвожадните крясъци на свирепите нашественици.
Чуха предсмъртните викове на семействата си.
Жените, децата и старците, останали в Каер Кьониг, дори и не помислиха да се съпротивляват. Побягнаха. В отчаян опит да спасят живота си, те бягаха. Гоблините ги преследваха и ги съсичаха на място.
В пристанището връхлетяха великани и людоеди и смазаха хората, които махаха на лодките да се върнат на брега. Някои от тях се издавиха в студените води на езерото.
Великаните носеха грамадни торби и когато храбрите рибари заприиждаха към пристанището, към тях полетяха огромни камъни, пробиващи лодките им, а тях запращащи в ледената прегръдка на водата.
Нови и нови гоблини прииждаха в обречения град, ала по-голямата част от огромната войска отмина и продължи към следващата цел, Каер Диневал. По това време, неговите жители, видели черния дим и чули отчаяните писъци, вече бягаха към Брин Шандер или, застанали на пристанището, се опитваха да накарат рибарите да се приберат от езерото.
Но макар и подпомагани от източния вятър в отчаяния си порив да достигнат брега, лодките на Каер Диневал трябваше да изминат дълги мили, докато стигнат пристанището. Рибарите видяха стълбовете дим да се издигат над града и разбраха какво ставаше там. Разбраха също, че въпреки силния вятър, който издуваше платната им, няма да успеят да стигнат навреме. И все пак, когато черните облаци покриха най-северните части на града, от всички палуби се разнесоха невярващи, пълни с болка стонове.
Тогава Шермонт взе доблестно решение. Виждайки, че градът му бе обречен, той предложи обединение със своите съседи.