Кристалният отломък

Любопитни, воините се тълпяха около огромния млад мъж, който отиваше към най-голямата палатка, издигната в средата на лагера. Ревик влезе в нея, за да съобщи на краля за пристигането на Уолфгар и веднага се върна — новодошлият можеше да заповяда вътре.

Уолфгар метна Щитозъб през рамо, ала не направи и крачка към палатката, която Ревик държеше отворена пред него.

— Онова, което имам да кажа, ще изрека открито пред всички! — провикна се той така, че Хийфстааг да го чуе. — Нека Хийфстааг дойде при мен!

При това предизвикателство сред насъбралите се варвари се разнесе изумен шепот — та във вените на сина на Беорнегар не течеше кралска кръв!

Хийфстааг изскочи от палатката си. Спря се на един-два метра от младока, който се бе осмелил да го предизвика и като изпъчи гърди, яростно впери единственото си око в него. Тълпата затаи дъх в очакване свирепият крал да смачка дръзкия младеж.

Ала Уолфгар спокойно отвърна на погледа на Хийфстааг, без да отстъпи и крачка назад.

— Аз съм Уолфгар! — гордо заяви той. — Син на Беорнегар, син на Беорне; воин на Лоса; участвал в Битката при Брин Шандер; повелител на Щитозъб, Врага на великаните — тук той вдигна високо бойния чук — приятел на джуджетата от мините и ученик на един скиталец от Гваерон Уиндстром; убиец на великани и унищожител на скверните им бърлоги; погубил Едноустия, повелител на ледените великани.

Тук той спря за миг, очите му се присвиха, а по устните му се разля усмивка — искаше да засили още повече напрежението, с което насъбралите се наоколо воини очакваха следващите му думи. Когато най-сетне бе сигурен, че е приковал вниманието на всички, той продължи:

— Аз съм Уолфгар, Убиецът на дракона!

Хийфстааг потръпна. В цялата тундра нямаше друг, който да носи такава висока титла.

— Искам правото да предявя Предизвикателството! — продължи Уолфгар и този път в гласа му ясно се долавяха заплашителни нотки.

— Ще те смачкам! — отвърна едноокият крал с цялото спокойствие, на което бе способен.

Нямаше човек на този свят, от когото да се бои, ала все пак не можеше да пренебрегне току-така мощните рамене и яките мускули на Уолфгар. А и нямаше намерение да рискува властта си точно сега, когато победата над рибарите от Десетте града им беше вързана в кърпа. Ако успееше да злепостави младия воин, народът никога нямаше да позволи двубоят да се състои — щяха да накарат младежа да се откаже от Предизвикателството, а не бе изключено и да го убият.

— Докажи ми, че във вените ти тече благородна кръв и тогава ще приема Предизвикателството!

— Готов си да поведеш хората на война, само защото някакъв магьосник ти е заповядал! — отвърна Уолфгар и се ослуша, за да разбере дали воините одобряваха думите му или не. — Готов си да ги накараш да се бият рамо до рамо с гоблини и орки!