Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Едноокият крал бързо се съвзе и се нахвърли върху врага си с още по-голямо озлобление. Или поне така си мислеше Уолфгар. Ала Хийфстааг, който бе крал вече дълги години, бе водил стотици битки и ако досега не се бе научил да се приспособява към тактиката на противника си, отдавна щеше да е мъртъв. Той отново връхлетя върху него, с още по-голяма ярост от предишния път и Уолфгар отново отскочи встрани, но този път се озова пред брадвата на противника си. Едноокият крал, очаквайки отскачането на съперника си, замахна с оръжието настрани и острието се вряза в рамото на Уолфгар, разсичайки го до лакътя.
Младежът реагира светкавично и като вдигна Щитозъб, не даде възможност на Хийфстааг да нанесе втори удар. Не замахна особено силно, но се прицели добре и мощният чук запрати Хийфстааг назад. Уолфгар бързо погледна ръката си, от която течеше кръв.
Можеше да продължи битката.
— Добре се биеш — изръмжа Хийфстааг на няколко крачки от него. — Щеше да си ни от полза в предстоящата война. Жалко, че ще трябва да те убия!
Брадвата отново се вдигна във въздуха и посипа дъжд от удари — яростната атака трябваше бързо да сложи край на двубоя.
Ала сравнена със свистящите, по-бързи от светкавица, ятагани на Дризт, брадвата на едноокия крал сякаш едва-едва се вдигаше. Уолфгар с лекота успяваше да отбива ударите й и от време на време дори съумяваше да стовари тежкия си чук върху яките гърди на Хийфстааг с добре премерен удар, който отекваше из целия лагер.
Лицето на едноокия крал започна да почервенява от ярост и изтощение. „Когато противникът ти започне да се уморява“, му бе обяснил веднъж Дризт, „е много вероятно да се опита да ти нанесе удар, в който е вложил цялата си сила. Ала ударът рядко идва оттам, откъдето очакваш, оттам, откъдето той си мисли, че ти си мислиш, че ще дойде.“
Уолфгар внимателно следеше противника си, в очакване на заблуждаващото движение.
Разбрал, че няма да успее да сломи умелата защита на по-младия си и по-бърз противник, умореният крал вдигна огромната брадва високо над главата си и замахна, надавайки яростен вик, с който искаше да привлече вниманието на врага си.
Ала Уолфгар бе нащрек така, както никога досега не беше и прекалената очевидност на удара, го накара да очаква промяна в посоката. Вдигна Щитозъб, сякаш се готвеше да посрещне престореното нападение, ала когато Хийфстааг рязко отклони брадвата си настрани, така че да нанесе удар отдолу, Уолфгар бе готов.
Доверявайки се изцяло на оръжието на Бруенор, той отдръпна крака си и се обърна така, че да посрещне връхлитащата брадва на противника с Щитозъб.
Двете оръжия се сблъскаха със страшна сила и във въздуха се разнесе мощен тътен. Брадвата на Хийфстааг се строши на парчета в ръката му, а той самият бе запратен на земята.
Върху Щитозъб нямаше и драскотина. Сега Уолфгар трябваше само да отиде до падналия си противник и да го довърши с един удар.
Ревик стисна юмрук в очакване на победата на Уолфгар.
„Никога не бъркай честта с глупостта!“ — скарал му се бе Дризт след случката с дракона. Ала сега Уолфгар искаше не просто да спечели властта на племето. Искаше да остави трайно впечатление в сърцата на всички, които го гледаха. Затова пусна Щитозъб на земята и се приближи към Хийфстааг — сега и двамата бяха равни, без оръжие.
Варварският крал не се подвоуми — даже и съдбата бе на негова страна! Той скочи и се нахвърли върху младежа, сграбчвайки го с яките си ръце в опит да го повали на земята.
Уолфгар се приведе напред, готов да посрещне нападението на по-тежкия си противник. Широко разкрачен, той успя да спре връхлитащия Хийфстааг.
Яростно вкопчени, двамата си размениха няколко удара, преди близостта на телата им да направи юмруците безполезни. Очите им бяха насинени и подпухнали, многобройни рани покриваха гърдите и лицата им.
Ала Хийфстааг вече бе изтощен. Мощните му гърди тежко се надигаха, когато с мъка си поемаше дъх. Той обви огромните си ръце около кръста на непоклатимия си противник, опитвайки се да го повали на земята.
Тогава дългите пръсти на Уолфгар се сключиха около главата на едноокия крал. Кокалчетата му побеляха, яките мускули на ръцете и раменете му се напрегнаха. Започна да затяга хватката си.
Хийфстааг веднага разбра, че измъкване няма — ръцете на Уолфгар стискаха по-здраво от лапите на бялата мечка. Кралят се бореше отчаяно, сипейки удар след удар върху ребрата на противника си, с единствената надежда да прекъсне смъртоносната му съсредоточеност.