Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Тогава с кристална яснота видя огромната ледена висулка, която висеше от тавана точно над дракона.
Дризт неотклонно вървеше напред. Нямаше никакъв план, не и срещу такъв могъщ противник, надяваше се само да успее да намери някое слабо местенце у врага си, преди драконът да го убие. Уолфгар вече не можеше да му помогне, мислеше си той, най-вероятно бе мъртъв, размазан от мощния удар на драконовата опашка. В този миг, за негова огромна изненада, елфът почувства някакво раздвижване откъм купчината злато.
Смразяващият също усети движението на варварина и вдигна опашката си във въздуха — сега вече щеше да приключи с него веднъж завинаги.
Ала Уолфгар вече бе успял да направи онова, което искаше. Събирайки всичката сила, която му бе останала, той се изправи на крака и запрати Щитозъб високо във въздуха.
Опашката на чудовището се стовари върху му и той така и не разбра дали отчаяният му опит бе успял. Единственото, което видя, или поне така му се стори, бе малко светло петънце на тавана. После го обви тъма.
Дризт обаче видя всичко. Смаян, елфът гледаше как огромната висулка безшумно пада.
Заслепен от мрака, който Дризт бе спуснал над очите му, Смразяващият не успя да види опасността и като реши, че в отчаянието си врагът му е запратил оръжието си без да се цели никъде, разпери огромните си криле. Предните му крака тъкмо се отделяха от земята, когато леденото копие се заби в гърба му и го прикова към пода.
Тъмата все така обгръщаше главата на дракона и Дризт не успя да види агонията в очите му.
Ала чу как дългият врат изпращя и като се наклони силно напред, се прекърши.
22
С благородна кръв, ала с подвиг
Топлината на малкия огън върна Уолфгар към живота. Замаян, варваринът отвори очи и докато се измъкваше от одеялото, което не си спомняше да бе взимал със себе си, се опита да разбере къде се намира. После видя мъртвото тяло на Смразяващия на няколко метра от себе си, видя и огромната ледена висулка, която още стърчеше от гърба на дракона. Тъмата около главата му се бе разпръснала и Уолфгар смаяно видя колко точно бе насочвал стрелите си елфът, без дори да вижда къде да се прицели. Една от тях стърчеше от лявото око на дракона, черните пера на още две стърчаха от устата му.
Варваринът протегна ръка към сигурността, която му даваше допирът на Щитозъб. Ала чукът го нямаше никъде. Борейки се с болката и вцепенението в краката си, Уолфгар успя да се изправи и отчаяно затърси оръжието си. И къде ли, зачуди си той, бе елфът?
Внезапно от другия край на пещерата долетя някакъв шум. Пристъпвайки едва-едва на вкочанените си крака, Уолфгар се приближи и предпазливо погледна. Застанал на върха на огромна купчина злато, Дризт държеше чука му и разбиваше леда, който я бе сковал.
Елфът забеляза приближаването на приятеля си и като се поклони ниско, го приветства:
— Добра среща, Убиецо на дракона!
— Добра среща, приятелю елф! — отвърна Уолфгар, безкрайно щастлив, че отново го вижда. — Дълго трябва да си ме следвал!
— Не чак толкова — рече Дризт и откърти още едно парче лед от купчината злато. — Скучно бе в Десетте града, а не можех да те оставя да ме изпревариш в нашата надпревара! Десет и половина на десет и половина… и един дракон, който трябва да си поделим. Настоявам за половината от заслугата!
И елфът широко се усмихна.
— Твоя е и то напълно заслужено! — съгласи се Уолфгар. — Както и половината плячка.
Дризт посочи малката кесийка, която висеше на сребърна верижка около врата му.
— Само няколко дреболии — обясни той. — Не ми трябват богатства, пък и надали бих могъл да изнеса кой знае какво оттук. Няколко дреболии ми стигат.
Той разрови златото, което бе успял да изчисти от леда и напипа инкрустирана с диаманти дръжка на меч, върху която изкусната ръка на незнаен майстор бе изваяла котешка муцуна. Привлечен неудържимо от изящната красота на дръжката, Дризт с треперещи пръсти издърпа оръжието изпод златото.
Ятаган. Извитото острие бе от блестящо сребро, обточено с брилянти. Елфът го вдигна и се възхити на лекотата и съвършения му баланс.
— Няколко дреболии… и това — поправи се той.
Дори и преди да се изправи срещу дракона, Уолфгар се тревожеше как щеше да излезе от подземния лабиринт.
— Течението е твърде силно, дори и да можехме да се изкачим обратно по високия водопад, затова няма как да се върнем оттам — рече той на Дризт, макар да бе сигурен, че елфът отлично знае това. — А дори и да успеем някак си да се преборим с водата, нямам повече мазнина, която да ни стопли, щом излезем от езерото.