Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Гневът възвърна силите му и като напрегна мускулите си, той разчупи сковаващия го лед, запращайки огромни ледени късове из цялата пещера. Дори и Уолфгар не си бе представял такава мощ! Цялото ледено подземие затрепери, варваринът не успя да се задържи на хлъзгавия под и бе запратен на земята. В последния миг успя да се претърколи настрани и да избегне острия връх на една висулка, която се откъсна от тавана и се разби на пода.
Той се изправи бързо, ала когато се обърна, се озова лице в лице с бялата рогата глава, сведена ниско, за да се изравни с погледа му. Огромните крила на чудовището се разтвориха, запращайки и последните ледени парченца във въздуха, а злите сини очи се впиха в младия варварин.
Уолфгар отчаяно се огледа наоколо, търсейки начин за спасение. Помисли си дали да не хвърли Щитозъб, но веднага разбра, че само един удар дори на неговото могъщо оръжие, няма да бъде достатъчен за да убие огромния звяр. А след него щеше да дойде вледеняващият дъх на дракона.
Звярът също се чудеше. Ако използваше смразяващия си дъх, щеше да му се наложи да се примири с вкочаненото месо. Та той все пак бе дракон, ужасяващ червей и вярваше (най-вероятно с основание), че никой простосмъртен не може да му се противопостави. Ала този огромен човек и най-вече магическият му чук (драконът веднага бе надушил мощта на оръжието), го тревожеха. Именно предпазливостта бе запазила живота му през дългите векове и Смразяващият реши — няма да рискува да се бие с този човек.
Леденият въздух изпълни дробовете му.
Уолфгар чу как чудовището вдишва и инстинктивно отскочи настрани. Не успя напълно да избегне вледеняващия дъх на противника си, ала пъргавостта, както и остатъците от мазнината на кошутата, спасиха живота му. Приземи се зад един леден къс, с жестоко опарени от изпепеляващия студ крака и силна болка в дробовете. Трябваше му малко време, за да се съвземе, ала в този миг видя огромната бяла глава да се извива към него, преценявайки жалката защита, която му предлагаше леда.
Следващият дъх на дракона щеше да го погуби.
Внезапно облак непрогледна тъма обви главата на чудовището, след това във въздуха изсвистя чернопера стрела, после още една, и се забиха в мрака, който обгръщаше главата на звяра.
— Удряй, момче! — изкрещя Дризт До’Урден откъм входа на пещерата. — Сега!
Уолфгар инстинктивно се подчини на учителя си. С изкривено от болка лице той излезе иззад ледения къс и се приближи към противника си.
Смразяващият въртеше огромната си глава напред-назад, опитвайки да се отърси от магията на елфа. Още една стрела го уцели и в гърдите му забушува свирепа ярост. Искаше само да убива, да мъсти, да погубва. Макар да бе заслепен, сетивата на звяра бяха отлични — той бързо разбра къде се намира елфът и отново си пое дъх.
Ала Дризт знаеше твърде много за драконите и бе застанал на такова разстояние, че вледеняващият дъх не успя да го достигне. Уолфгар се възползва от това, че драконът се занимаваше с него и стовари Щитозъб върху белите люспи. Звярът потръпна от болка. Бронята му издържа, но никога досега не бе срещал такава сила у простосмъртен и не искаше да рискува да получи още един подобен удар. Той се обърна към незащитения варварин и за трети път си пое дъх.
В този миг го прониза още една стрела.
Уолфгар видя как на пода до него капна огромна капка драконова кръв, тъмният облак, в който се намираше главата на чудовището, клюмна настрани и то яростно изръмжа. Щитозъб отново се стовари върху него, после пак и пак. Една от люспите изпука и падна и при вида на беззащитната, гола плът надеждата за победа отново се завърна в Уолфгар.
Ала Смразяващият бе преживял стотици битки — с него още не бе свършено. Той вече знаеше колко уязвим бе за магическия чук — нямаше да може да понесе още един удар. Огромната му опашка се изви над люспестия гръб и се стовари върху Уолфгар, точно когато той отново замахваше с Щитозъб и вместо да почувства как оръжието му разкъсва плътта на дракона, варваринът бе запратен върху замръзнала купчина злато на десетина метра.
Пещерата се завъртя около него, очите му се насълзиха от силната болка, цветовете на пречупената светлина го замаяха, усети, че губи свяст. Ала успя да види Дризт, който смело вървеше право към дракона, извадил ятаганите си, които сега, сравнени с огромното тяло на чудовището, изглеждаха толкова малки. Чу и как Смразяващият отново вдишва.