Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Не можем да влезем! — провикна се той към капитана на един от съседните кораби. — Предайте на останалите: отиваме на юг! Пристанището на Диневал още не е превзето!
От една наблюдателна кула в стените на Брин Шандер, Риджис, Касиус, Агорвал и Гленсатер с ужас гледаха как зловещата армия се изсипва от двата опустошени града и бързо настига бягащите от Каер Диневал хора.
— Отвори портите, Касиус! — извика Агорвал. — Трябва да им помогнем! Не могат да се спасят, освен ако не изпратим войска, която да забави преследвачите им!
— Не! — мрачно отвърна Касиус — колкото и да го болеше, осъзнаваше, че носи още по-голяма отговорност от тази да спаси шепа бегълци. — Имаме нужда от всеки мъж, за да защитим Брин Шандер. Навън ще сме безсилни срещу такава огромна армия. Градовете на Диншиър са обречени!
— Те са безпомощни! — изкрещя Агорвал. — В какво ще се превърнем, ако не можем да защитим братята си! Какво право имаме да стоим зад тази стена и да гледаме как посичат хората ни!
Касиус поклати глава, твърдо решен да защити Брин Шандер.
Ала в този миг откъм Бременския проход се зададе нова група бегълци. Обзети от ужас при вида на подпалените Каер Кьониг и Каер Диневал, жителите на незащитения Термалайн бягаха. Повече от хиляда човека се опитваха да се спасят и отчаяно тичаха към Брин Шандер. Като пресметна скоростта, с която се движеха и разстоянието, което ги делеше от сигурността на престолния град, Касиус разбра, че бегълците скоро щяха да се озоват в откритото поле пред северните порти на града.
Където гоблините щяха да ги хванат.
— Върви! — обърна се той към Агорвал.
Брин Шандер имаше нужда от воините му. Но ако не отидеха, полето пред тях скоро щеше да бъде залято от кръвта на жените и децата.
Агорвал поведе храбрите си воини по североизточния път, търсейки място, където да изкопаят окопи. Избраха малко хълмче, където пътят леко се спускаше надолу. Там бойците залегнаха и зачакаха, готови да се бият и да умрат. Край тях преминаваха последните бегълци, изпълнени с ужас и отчаяние, като виждаха, че няма да успеят да достигнат стените на Брин Шандер, преди гоблините да ги връхлетят.
Възбудени от мириса на човешка кръв, челните редици на чудовищната армия вече достигаха последните бегълци, най-вече майки, които носеха на ръце малките си деца. Насочили цялата си стръв към лесната плячка, гоблините забелязаха отряда на Агорвал, едва когато бойците се врязаха в редиците им.
А тогава вече бе твърде късно.
Храбрите термалайнци изстреляха колчаните си срещу чудовищата и когато и последната им стрела вече стърчеше от гърлото на някой гоблин, захвърлиха лъковете и с голи мечове се впуснаха в ръкопашен бой. Те се биеха безстрашно, като хора, приели жестоката си съдба, с гордо изправена глава. Труповете на гоблините скоро осеяха земята, а нови и нови чудовища разярено напираха напред, само за да бъдат и те посечени на свой ред.
Ала войската на Акар Кесел като че ли нямаше край. Всеки път, когато някой гоблин паднеше мъртъв, две нови чудовища заемаха мястото му. Много скоро самоотвержените термалайнци бяха обградени с море от гоблини.
Агорвал успя да се изкачи едно малко възвишение и погледна към Брин Шандер. Жените бяха далеч напред, ала се движеха бавно. Ако сега воините му се обърнеха и побегнеха, щяха да настигнат бегълците още преди да са изкачили хълма на престолния град. А гоблините щяха да ги следват плътно по петите.
— Трябва да се притечем на помощ на Агорвал! — извика Гленсатер.
Ала този път Касиус не отстъпи:
— Агорвал изпълни задачата си — отвърна той. — Бегълците ще успеят да се доберат до стените. Няма да пращам още бойци на смърт! Дори и всички воини от Десетте града да излязат на бой сега, ще са безсилни срещу тази чудовищна войска!
Мъдрият представител на Брин Шандер бе разбрал, че да победят Акар Кесел само със сила ще бъде невъзможно.
Жалостивият Гленсатер помръкна.
— Вземи един отряд — склони най-сетне Касиус — и върви да помогнеш на изтощените бегълци да се изкачат!
Воините от Термалайн бяха притиснати отвсякъде. От високото си място Агорвал погледна назад и се зарадва — жените и децата бяха спасени! После обърна очи към високите стени на Брин Шандер и макар да не можа да различи Риджис, Касиус и останалите сред множеството, което ужасено наблюдаваше отчаяната битка, знаеше, че те са там и го гледат — самотна фигурка, гордо изправена върху малкото възвишение.
Все така прииждаха пълчищата гоблини, скоро ги връхлетяха орки и вербези. Агорвал вдигна оръжие в последен поздрав към приятелите си. Щастлива усмивка озари лицето му, когато се обърна и заедно с воините си се вряза в редиците на презрените врагове — това бе най-славният миг в живота на доблестните термалайнци.