Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Истинско чудо беше, че Дом я видя едва когато тя бе вече зад здраво заключените врати на каретата, която я отнасяше с пълна скорост далеч от Уейвърли Хол.
Беше го чула да вика след нея.
Беше се обърнала и бе погледнала през прозорчето. Погледите им се бяха срещнали. Дом тичаше след нея, но изведнъж се бе заковал на място.
— Ан!
Сърцето й се обливаше в кръв, но тялото — а и мозъкът й бяха натежали като олово. Безжизнени. Тя бе продължила да го гледа, без да каже и дума. В момента не можеше да каже каквото и да било.
Той бе разбил сърцето й два пъти. След първия път и през ум не й бе минавало, че би могъл и повторно да я нарани толкова жестоко. Но беше сгрешила.
— Ан! — беше извикал Дом с разширени, шокирани очи.
Но каретата не бе спряла и той бе останал сам сред прахоляка.
По време на пътуването до Лондон Ан разполагаше с цели шест часа, за да възвърне самообладанието си, но въпреки това не успя. Вече не я интересуваше, че някой иска да я нарани, и може би дори да я убие. Пък и в момента бе в безопасност; предполагаемият й враг бе останал надалеч зад гърба й. Единственото, което имаше значение, бе че Дом отново я беше измамил.
Мъжът, когото обичаше още от момиче, мъжът, когото — ако трябваше да бъде честна пред себе си — никога не бе преставала да обича, я беше накарал да повярва, че изпитва нежност и страст каквито в действителност съвсем не изпитваше, и то единствено с цел да си възвърне онова, което му принадлежеше по рождение.
Ами херцогът? Беше го смятала за свой приятел. А в целия този фарс тъкмо той бе изиграл най-отвратителната роля.
Ан изчака лакеите да отворят вратите и да помогнат на нея и Бел да слязат на паважа. Трепереше. Възнамеряваше да отседне в хотел — нима имаше друг избор — но първо трябваше да каже няколко думи на херцога.
Ръдърфорд Хаус бе истински палат, фамилната къща на рода Сейнт Джордж се намираше на Белгрейв Скуеър и беше дълга десетки метри и висока четири етажа, ако се брои и тавана. Построена от светлобежов камък от Робърт Смитсън през елизабетинската епоха, тя представляваше същинска архитектурна рядкост, защото оттогава насетне не бе претърпяла никакви промени. Внушителното здание беше увенчано с огромен, висок над петнадесет метра купол, от двете страни на който се издигаха два други, по-малки купола.
— Милейди, моля ви, няма ли да ми кажете какво е станало? — попита Бел. Бузите й бяха набраздени от сълзи.
Ан се обърна. Болката заплашваше да разкъса сърцето й. Беше й изключително трудно да говори.
— Не мога — задавено промълви тя.
Бел скри лицето си в шепи и се разрида.
— Мадам маркизо.
Ан не успя да се усмихне — съмняваше се дали някога въобще ще може да се усмихва отново — но кимна на лакея да отвори вратата. Двамата лакеи съпроводиха господарката си и нейната камериерка по внушителните каменни стъпала — общо седемдесет и три на брой, — водещи към грамадния черен портал на къщата. На всяко от двете му крила сияеше златният кръст на Ръдърфорд с размерите на самата Ан. Двама облечени в ливреи лакеи стояха като вкаменени от двете страни на портала и се взираха право пред себе си с безизразни погледи.
Икономът на Ръдърфорд се появи незабавно.
— Милейди — поклони се той и пропусна Ан да пристъпи вътре. Фоайето имаше под от бял мрамор, прорязан от жилки истинско злато, стени, облицовани в бяло и златисто и позлатен сводест таван, който се извисяваше високо над главата й. — Негова светлост в момента отсъства. Да ви предложа нещо за хапване в салона?
Ан едва успя да отговори, без да избухне в плач.
— Що го почакам, Колдуел.
Икономът не трепна.
— Разбира се, милейди.
— Пригответе стая за нейно благородие — нареди Бел. — Мадам не се чувства добре. Мисля, че трябва да си легне.
На лицето на Колдуел се изписа загриженост.
— Да изпратя ли да повикат лекар?
— Да — извика Бел, сплела отчаяно ръце.
— Не — остро се намеси Ан. Гласът й беше подрезгавял. — Не. Не мога… няма да отседна тук.
— Но, милейди — запротестира Бел, — къде ще отидем?
Ан не можеше да отговори на този въпрос. Беше побягнала от Уейвърли толкова бързо, че не бе взела никакви пари, но вероятно срещу разписка лесно щеше да наеме апартамент. Проблемът бе, че изобщо не познаваше Лондон и дори не знаеше къде може да намери хотел. Тя си пое дъх.
— К-колдуел, можете ли да ми посочите някой хотел, подходящ за мен и Бел?
Икономът тутакси изгуби обичайната си невъзмутимост.