Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Приятна ми е компанията ви. Освен това може да се почувствате самотен. — Тя се огледа и махна с ръка, сякаш посочваше както залата, така и целия танкер. — В кораб като този всеки би се почувствал самотен.
Приключих с екстраполациите на катализиращо-ултразвуковата техника срещу зхиррзхианския корпусен материал.
— Командире, разполагам с предварителен резултат. Има 92% възможност техниката на лейтенант Уилямс да бъде използвана срещу бойните кораби на зхиррзхианците. Ще е необходима само една дребна модификация.
— Чудесно. — Командир Кавана въздъхна. — Прехвърли информацията върху няколко карти. Необработените данни, твоя анализ, екстраполациите — всичко.
Той млъкна в продължение на 1.05 секунди и стисна устни.
— А след това приготви танкера за излитане.
Започнах да прехвърлям информацията върху картите и същевременно се заех с предстартовата подготовка на танкера. Освен това наблюдавах лицето на полковник Пембъртън и установих, че придобива напрегнат израз.
— Отивате ли някъде?
— В интерес на истината — да.
— Без да се сбогувате?
— Сама признахте, че нямате намерение да ме оставите на мира. Че дори не знаете как бих могъл да ви докажа благонадеждността си.
— И смятате, че самоотлъчването ще ви помогне да се реабилитирате?
Приключих със записа на картите и ги изтеглих от записващото устройство. Командир Кавана погледна за миг към него и отново насочи вниманието си към полковник Пембъртън.
— Полковник, нямам време да си играя на психологически игрички. Може би най-сетне открихме как да удряме здравата зхиррзхианците. Възнамерявам да направя един опит.
Полковник Пембъртън присви очи.
— А какво ще е мнението на Миротворческото командване?
— Какво да им е мнението? Те ще получат своето копие от резултатите — затова са тези карти. Хайде, вземете ги.
Полковник Пембъртън се приближи бавно към записващото устройство и извади картите.
— Но какво възнамерявате да направите? Да не смятате да се изправите с този танкер срещу някой боен зхиррзхиански кораб?
Командир Кавана лекичко се подсмихна.
— Ни най-малко. Нито пък се опитвам да докажа нещо. Макс, колко време остава до старта?
Проверих как тече подготовката.
— Всички критични компоненти са проверени. Необходими са ми три минути, за да херметизирам нагнетателните помпи. Очаквам само вашата заповед.
Командир Кавана кимна.
— Имаш я, Макс.
Полковник Пембъртън поклати глава.
— Командире, не бих казала, че сте избрали най-правилния път. Ще се превърнете в преследван от закона беглец и ще унищожите една блестяща кариера.
— Моята кариера едва ли е толкова важна. Макс, осведоми ме веднага щом помпите бъдат херметизирани.
— Разбрано, командире.
Полковник Пембъртън протегна ръка към командир Кавана.
— Командире… Фелиан… послушайте ме. — Гласът й бе тих, умоляващ. Анализът на изражението й показваше 87% вероятност за истинска загриженост. — Давам си сметка колко много искате да се махнете оттук и напълно ви съчувствам. Но каквото и да сте замислили, повярвайте ми, няма да постигнете нищо.
Командир Кавана се засмя.
— Ще видим.
В продължение на 3.66 секунди настъпи мълчание.
— Смятате да отнесете информацията на сестра си на Доркас, нали? — попита полковник Пембъртън.
Командир Кавана кимна. Забелязах на лицето му лека изненада.
— Много добре, полковник — имате шестица за точно попадение. Време е обаче да тръгвате. И пазете картите, които ви дадох.
— За това е цялата работа, нали? Смятате, че сестра ви трябва да получи информацията преди всички останали?
Лекото поруменяване на страните на командир Кавана намекна, че започва да се ядосва.
— Нека ви кажа нещо, полковник Пембъртън. Преди да потегля от Едо, прегледах архивите. Имало е една атака — една-единствена — срещу зхиррзхианската блокада около Доркас. И тя е приключила преди десет дни. Дори не са пратили разузнавателни кораби, за да проверят какво става там. Истината е, че Миротворческото командване ги е отписало.
Той посочи картите в ръцете на полковник Пембъртън.
— Може би има някакъв шанс да приложа тази техника. Заслужава си да си рискувам живота, за да дам този шанс и на тях.
Полковник Пембъртън се изпъна, което прибави още 1.98 сантиметра на ръста й.
— И ако не ви позволя?
Командир Кавана пъхна ръка под куртката и стисна дръжката на пистолета. Някъде по средата на това движение лицето на полковник Пембъртън се промени и аз изчислих 98% вероятност да е забелязала очертанията на оръжието под дрехата. Тя не направи никакъв опит да му попречи, докато командир Кавана изваждаше оръжието.