Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Разбирам — рече Пембъртън. — И за какво е всичко това?
— Нямам представа — призна Фелиан. — Когато потеглях от Едо, Арик възнамеряваше да вземе танкера и да тръгне да търси баща ни.
— Може да го е открил — подметна Уилямс. — И сега двамата да са на борда, но да са дали думата на този Макс.
— Да видим — съгласи се Пембъртън. — Свържете ме с тях.
— Разбрано, полковник. — Екранът се раздели на две, но втората половина остана тъмна. — Имате аудиовръзка.
Фелиан се приближи към микрофона и каза:
— Макс?
— Да, командир Кавана? — разнесе се бодрият глас на Макс. — Приятно ми е да ви чуя отново. С вас всичко наред ли е?
— Наред съм, Макс. Ти сам ли си?
— Да.
— И какво правиш тук?
— Бих предпочел да обсъдим този въпрос насаме, тъй като се касае за семейни дела. Имам ли разрешение за кацане?
Фелиан погледна към Пембъртън.
— Полковник?
Тя отново го гледаше замислено.
— Интересно семейство имате, командир Кавана. Е, добре, кажете му, че може да кацне. Интересно ми е да чуя какво още ще измислите.
— … та затова реших, че ще е най-добре да дойда тук и да разговарям с вас — обясняваше Макс. — Надявам се, че не съм действал неправилно.
— Ни най-малко — увери го Фелиан и се почеса по носа. — Сигурен ли си, че този господин Хикс, когото спомена, наистина е от Севкоордското военно разузнаване?
— Разгледах внимателно картата — отвърна Макс. — Разполагам с визуално копие във файловете си за сравнение. Картата е автентична.
— Но не искаш да ни кажеш името му — обади се Пембъртън.
— Както заявих по-рано, полковник Пембъртън, той ми даде съвсем ясно да разбера, че не бива да казвам за него на никого. Съжалявам.
Който и да беше, искаше да открие Арик и баща им, помисли Фелиан. За какво ли ги издирваше Севкоордското военно разузнаване?
— Дали не е някаква забавена история след намесата на онзи отряд на копърхед?
— Не зная, командире — рече Макс. — Ако питате мен, въпросът беше приключен с решението на заседателната комисия. А и ако става въпрос за нещо подобно, за какво им е дотрябвал танкерът?
— Прав си — съгласи се Фелиан. — Макар че правото не ми е силната страна. Наистина ли нямаш никаква представа къде може да е отишъл Арик?
— Ни най-малка — до минималната вероятност — призна Макс. — Но предполагам, че вече беше напуснал Едо, защото не можах да се свържа с него по телефона. За съжаление не можах да се сдобия с информация за това накъде е тръгнал.
— Но подобна информация би трябвало да се пази в регистъра на космодрума — посочи Фелиан. — Не се ли свърза с тях?
— Свързах се — докладва Макс. — Получих обаче само гражданския списък, в който се съдържат търговски и пътнически кораби. Дипломатическите и военните са в друг списък, до който нямах достъп.
— Естествено — промърмори Фелиан, обзет от неприятно чувство. Първо баща му, сега и Арик. Къде ли бяха изчезнали? Дали миротворците не бяха замесени в тази история?
— Добре тогава, да започнем оттук и да…
— Шшшт! — спря го Пембъртън.
Гледаше някъде нагоре, извила леко глава встрани.
— Какво има? — прошепна Фелиан.
— Не чухте ли? — отвърна тя шепнешком. — Май беше слаба експлозия.
— Не — призна Фелиан, но сърцето му заблъска. — Макс?
— Активирах външните микрофони — заяви компютърът. — Анализът на вторичните сътресения не дава достатъчно информация.
Последва нов трясък, този път по-силен, макар да идваше някъде отдалеч. Този път отекна дори във вътрешността на танкера. Наподобяваше гръмотевичен грохот.
Само че преди двайсетина минути, когато бе влязъл в танкера, в небето не се виждаха никакви буреносни облаци. Той погледна към Пембъртън… и прочете върху лицето й същата мисъл, която го бе споходила.
Зхиррзхианците се бяха завърнали.
След секунди двамата изхвърчаха заедно от танкера и се напъхаха в кабината на асансьора.
— Макс, свали ни долу — нареди Фелиан и засенчи очи към слънцето. — Имаш ли представа откъде идва това?
— Информацията е недостатъчна — повтори Макс и кабината се задейства. — Има вероятност звукът да идва от вътрешността на най-голямата сграда.
— Той е прав — съгласи се Пембъртън и посочи зхиррзхианската сграда. — Вижте — над най-далечния хексагон се издига дим.
Фелиан кимна.
— Видях го. Макс, засичаш ли някакви други кораби? Или въздухолети?
— Никакви — отвърна лаконично Макс.
Откъм базата долетя нов трясък, този път малко по-остър, последван от бяло облаче, което бързо се разнесе от вятъра.
— Сигурно са задействали мини — изсумтя Пембъртън.
Спуснаха се долу и се насочиха право към зхиррзхианската база. Докато вървяха, Фелиан чуваше развълнувани гласове и се опитваше да прогони видението на разкъсани, окървавени тела. Стигна първия хексагон, заобиколи го и…