Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Доктор-Каван-а завъртя глава.
— Съжалявам. Исках да кажа, че не е трябвало да знае за (неразбираемо) на това място.
Прр’т-зевисти млясна развълнувано с език.
— Не познава думата, онази преди „на това място“.
— Означава предназначение или причина.
Прр’т-зевисти побърза да прибави думата в постоянно нарастващия си човешки речник.
— И защо ваш командир смята, че действия на зхиррзхианци в този район има някакво значение? Командир Трр-мезаз вижда много и любопитен за всичко.
— Напълно възможно — съгласи се Доктор-Каван-а. — Но моят командир смята, че не бива да рискуваме.
— Риск ще има, докато война продължава. Ваш командир приема това?
— Не зная какво приема, но смята, че вие сте шпионин.
Прр’т-зевисти втренчи поглед в лицето на другоземеца.
— А вие, Доктор-Каван-а? Вие какво смята?
И отново Доктор-Каван-а завъртя глава.
— Не зная. Ще трябва да го обмисля. Напълно възможно е да приемем, че не ни лъжете.
Прр’т-зевисти млясна с език, но този път от отчаяние. Човеците и зхиррзхианците бяха готови да се изтребват до крак и може би единствената надежда да се спре това безумие се възпрепятстваше от някакъв незначителен човешки военен командир. И какво толкова важно, в името на осемнайсетте свята, би могъл да научи тук?
— Как да докажа, че искрен? — попита той.
— Нямам представа — призна Доктор-Каван-а. — Съжалявам.
В продължение на няколко удара в металната стая се възцари тишина.
— Тогава какво правим? — попита я Прр’т-зевисти. — Как спрем войната?
— И това не зная. Но трябва да открием някакъв начин.
Тя се обърна и полукръглата врата се открехна точно колкото да се измъкне.
— Тръгвате ли? — попита Прр’т-зевисти.
— Трябва. Командирът ми нареди да не се навъртам край вас, докато не вземе решение.
— Но…
— Съжалявам, Прр’т-зевисти. Довиждане засега.
Тя прекрачи прага и вратата се затвори. А Прр’т-зевисти отново остана сам.
— Какви глупаци — промърмори той. — Какви безотговорни глупаци!
Думите отекнаха в главата му и бяха погълнати от тишината. Ето че всичко свърши. Сънародниците му го изоставиха тук, а сега човеците отказваха да приемат истината.
Което ги правеше дваж по-големи глупаци, защото с този отказ се обричаха на унищожение. Зхиррзхианските воини щяха да спечелят тази война, както и всички предишни. Но може би така им се падаше.
Той изплези ядосано език. Така им се падаше… и въпреки това не можеше да седи със скръстени ръце. Не и докато съществува надежда да спре войната. Някога и той беше войник — горд и непоколебим воин от клана Дхаа’рр. Истинските воини се бият само при самозащита.
Което означаваше, че все пак трябва да намери някакъв начин и да убеди Доктор-Каван-а и нейния командир, че говори самата истина.
И да се надява, че докато не успее, войната няма да се разрасне извън границите, в които би могла да бъде спряна.
Бронски поклати глава.
— Не зная, Кавана. Ако беше толкова лесно, би трябвало някой в Командването вече да се е сетил за това.
— Има немалка вероятност да го е направил — отвърна лорд Кавана, докато отново преглеждаше цифрите. След разрешението да ползва компютъра на Бронски най-сетне бе получил възможността да проучи идеята, която от известно време не му даваше мира. — Но кой знае? Може би в Командването сега се интересуват повече от материали с висок топлинен капацитет. Ако въобще се занимават с аблативни покрития.
— О, готов съм да се обзаложа, че работят над всичко — заяви Бронски, докато прелистваше различните графики на монитора. Спря и втренчи поглед в една хиперболична крива. — Тези филорастни листа наистина ли се държат по такъв начин?
— Повярвай ми — увери го Кавана. — Още при първите изследвания лабораторният екип е признал, че са идеален материал — здрави и същевременно гъвкави, с по-добър парамагнитен профил от този на слоунметалите.
— Да не говорим, че ги получаваме безплатно.
— Именно. — Кавана кимна. — Палисадските Алпи буквално гъмжат от тях. Мисля, че още първата изследователска група е пратила поне петнайсет хиляди екземпляра на Ейвън за допълнително проучване. Там пък на някого хрумнала идеята да ги подпали с фокусиран лазер и — хоп! — оказало се, че притежават разфокусиращ ефект.
— Но все пак — Бронски поклати глава — едно е да разфокусираш лъча на лабораторен лазер, друго — да повториш същия номер с големите бойни лазери на зхиррзхианците.
— Разбира се — съгласи се Кавана. — Но мисля, че все пак имаме една подходяща писта за изследване.
— Може би. — Бронски кимна неохотно. — Добре, оформете го като доклад и ще го пратим със следващия хиперкораб до Земята и Едо.