Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Закова се объркан на място. Точно пред него, както беше очаквал, но и се беше страхувал, насред гладката керамична стена зееше широка метър дупка с назъбени краища. Около дупката бяха струпани цяла купчина апарати — и десетина инженери и лаборанти.
Но никой от тях не изглеждаше ранен, нито пък изплашен или стреснат. Напротив, всички разговаряха ентусиазирано и дори се усмихваха.
— Какво става тук, по дяволите? — извика Пембъртън. — Уилямс?
Уилямс изскочи пред тях — беше приклекнал до една от купчините апарати.
— Здравейте, полковник — поздрави я той и измъкна от задния си джоб парцал, за да избърше очернените си ръце. Усмивката му бе по-широка и от тази на инженерите. — Давайте шампанското, полковник. Успяхме.
— Какво сте успели? — попита Пембъртън.
— А вие какво мислите? — отвърна триумфално Уилямс и размаха парцала към дупката. Открихме начин да пробиваме проклетите керамични стени.
— Всичко е доста сложно — обясняваше Уилямс, докато Фелиан и Пембъртън се приближаваха към стената. Материалът е невероятно здрав, гъвкав, еластичен, способен да издържа на кинетични удари и шокови вълни, дори на изстрели от лазер…
— Това вече го знаем — прекъсна го Фелиан. Споменът за неуязвимите корпуси и мъжете и жените от „Киншаса“, загинали заради тях… — Кажи ни накратко какво сте направили.
— След като стана ясно, че няма да успеем с груба сила, се обърнахме към химията — продължи Уилямс. — Вече бяхме използвали мезонния микроскоп да картографираме анатомичната структура, така че оставаше само да открием някоя катализираща субстанция, способна да измести достатъчен брой атоми, за да предизвика напрежение в критичните междумолекулни връзки. — Той посочи два варела, от които се подаваха гофрирани маркучи, завършващи с пръскалки. — Двата компонента не бива да се смесват предварително, затова ги държим отделно и ги комбинираме в момента на катализацията.
— И това е всичко? — попита Пембъртън. — Просто напръскахте стената и тя се разпадна?
— Не, всъщност това е само първата стъпка — продължи Уилямс. — Катализаторът предизвиква кристализация на неравни нива, което е точно каквото търсим. Но ефектът е само временен и веднага след като натрупаната енергия се изчерпи, молекулните връзки се възстановяват. Ето защо преди това да стане, се налага да приложим рязък и силен тласък.
— С какво, с експлозив? — попита намръщено Пембъртън.
— И този път не — поклати глава Уилямс и посочи една медна фуния, свързана с няколко електронни уреда. — Оказа се, че най-ефективният удар се получава след краткотрайна прецизно модулирана серия ултразвукови взривове. Изглежда, при създаването на тези кристализирани плоскости катализаторът вгражда съвършено нова комбинация от естествени честоти в керамиката и когато напипате подходящия резонанс, материалът просто се разпада. Тогава се пробива и стената.
Пембъртън поклати глава.
— Изумително. Наистина заслужавате поздравления, лейтенант.
— Виждам само две почти незначителни пречки — обади се Фелиан. — Първата: откъде знаете, че същата техника ще е приложима срещу зхиррзхианските бойни кораби? Нали сам казахте, че керамичният материал може да не е същият.
— Ще трябва да го проверим, разбира се — съгласи се Уилямс. — Но аз разполагам с копие от анализа, направен от лабораторията на Главното командване върху останки, намерени в района, където беше разрушен „Ютландия“. След като разполагаме с готовия метод, не виждам причини да не направим необходимите корекции по отношение на различните видове материали.
— Добре — каза Фелиан. — Пречка номер две: как, по дяволите, възнамерявате да използвате ултразвук срещу зхиррзхиански кораби в космическия вакуум?
— Това ще е по-трудната част — призна Уилямс. — Все още не зная отговора. Имам обаче няколко идеи, които за съжаление все още не мога да проверя. Ще трябва да изпратим цялата информация на Едо и да ги оставим да се потрудят върху нея. Нужна ни е повечко компютърна мощ.
— Може и да не се наложи — рече Фелиан. В главата му бавно се оформяше една идея. — Колко компютърна мощ ви е необходима?
— Ами, ще ни трябва поне… — Уилямс млъкна и очите му се изцъклиха. — Ами да, разбира се, вие разполагате с полуразумен компютър. От какъв тип и с какви спецификации?
— „Кавтроник картаген-бръшлян-гама“ — отвърна след кратко замисляне Фелиан. — Способности за вземане на решения клас седем и осем цяло и нещо мегаминксова компресирана памет.