Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Още не съм съвсем сигурен дали наистина трябва да го направим… — Той помълча, после пъхна картата в процепа. — Надявам се, че ако се наложи да даваме някакви обяснения, командир Кавана ще застане на моя страна.
Командир Кавана кимна, но лицето му остана замислено.
— Е, добре, да почваме. Това, което ти дадохме, съдържа цялата информация, с която разполага Миротворческото командване, относно корпусите на бойните зхиррзхиански кораби. Очакваме отговори на два основни въпроса: първо, възможно ли е да приложим върху тях техниката, която използвахме срещу стената, и второ — как може да бъде модифицирана тази техника.
— И трето — обади се лейтенант Уилямс, — как да използваме ултразвук срещу корабите им в космоса?
— Точно така — добави командир Кавана. — Докато работиш върху това, Макс, защо не изкараш на екрана резултатите от първия анализ? Сигурен съм, че лейтенант Уилямс ще ги намери за много интересни.
— Разбира се.
Избрах информацията от микроскопския сензор, стрес-точковия анализ и енергийно-трансфериращата карта и я изкарах на мониторите в контролната. Междувременно се захванах със следващия анализ. През това време забелязах, че командир Кавана напуска залата.
Продължих с презентацията на анализа, като не спирах да следя лицата на двамата миротворчески офицери в контролната зала. Алгоритъмът сочеше, че лейтенант Уилямс е изцяло погълнат от представянето, и леко разширените му зеници ми позволяваха да заключа с 96% сигурност, че е заинтригуван от материала и го разбира напълно. При полковник Пембъртън нивото на интерес бе значително по-ниско, както и способностите й да схваща смисъла на изложеното.
Освен това пресметнах 93% вероятност и двамата да не са забелязали излизането на командир Кавана. Като изследвах връзката между това предположение и предложението му аз да представя информацията, стигнах до 80% вероятност действията му да са били преднамерени.
Анализът на стрес-точките и енергийните взаимодействия приключи и продължих с оцветената схема на керамичния строеж, създадена от мезатронния компютър. През това време продължавах със собствените си изследвания, базирани на информацията за строежа на корпусите на бойните кораби, както и да проследявам движението на командир Кавана.
Изчислих 80% вероятност, че той възнамерява да напусне танкера, но това заключение се оказа погрешно. Той отвори аварийното шкафче до външния люк, откъдето извади един пакет с неприкосновен запас. Този път изчислих 60% вероятност, че е гладен и възнамерява да се нахрани.
Това заключение също се оказа погрешно. Командир Кавана извади от пакета с неприкосновения запас скорострелен пистолет.
Скри пистолета под куртката си и върна пакета в шкафчето. След това погледна към наблюдателната камера. По изражението му прецених с 67% вероятност, че знае, че е под наблюдение. Но не ме заговори, а се върна мълчаливо в контролната зала.
Появи се отново вътре 68.54 секунди след като я бе напуснал.
— Интересен материал, Макс — бяха първите му думи. — Да разполагаш с нещо готово за корпусния материал?
— Командире, направих сравнителен анализ на двете керамични проби. Те са химически сходни, макар да са налице известни разлики в другите примеси.
Лейтенант Уилямс махна нетърпеливо с ръка.
— Това ни е известно. Това, което ни интересува, е дали катализиращо-ултразвуковият метод може да бъде приложен срещу корпусния керамичен материал.
— Разбирам ви, лейтенант. Но анализът ми върху този въпрос все още не е завършен.
Лейтенант Уилямс си промърмори нещо под носа. Повторих звука, като го усилих, докато получа крайния резултат: «Колко още време ще му трябва?»
— Успокой се, лейтенант — каза командир Кавана. — Макс е само полуразумен компютър, а не Господ Бог.
— Така е — кимна лейтенант Уилямс, приближи се към процепа й извади картата. — За съжаление, нямам време да седя тук и да гледам как му се въртят колелцата — чака ме още работа. Къде са картите, които ви дадох?
Командир Кавана му подаде другите две карти.
— Аз ще остана тук и ще ви информирам веднага щом получим някакви отговори.
— Чудесно. — Лейтенант Уилямс погледна въпросително полковник Пембъртън. — Идвате ли, полковник?
В продължение на 0.73 секунди полковник Пембъртън разглеждаше командир Кавана, наклонила глава на 5.97 градуса от вертикалната плоскост, след което отговори:
— Не, вървете. Аз ще поостана.
Лейтенант Уилямс се обърна и напусна контролната зала.
Командир Кавана заобиколи пилотско кресло и го разгъна.
— Знаете, че няма никаква резонна причина да оставате.
Прочетох на лицето на полковник Пембъртън замисленост и известна степен на недоверие.