Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Бригадире? — обади се Колчин. — Скоро ще се появим в системата.
— Благодаря. — Бронски се шмугна покрай Кавана и тръгна към контролната зала.
Кавана приключи с изчисленията и отиде в залата тъкмо когато Бронски се настаняваше в пилотското кресло.
— Надявам се, че ще се постараеш да действаме с максимална дискретност — заяви той.
— Не съм възнамерявал да се хвърлям в главоломна атака със святкащи оръдия и да арестуваме оцелелите, ако това имаш предвид — отвърна Бронски. — Не се безпокой, зная как да се промъквам безшумно.
— Корабът да не е с фалшифициран идентификационен сигнал? — досети се Колчин.
— Ще останеш изумен от колекцията фалшиви идентификационни сигнали, с които разполага — засмя се Бронски. — Започваме.
Някъде под тях се надигна хор от прещракващи релета. Мракът отвъд прозрачния купол се превърна в тунел, който се обсипа със звезди. Блещукащите точки бързо заемаха местата си, заобикаляйки планетата пред тях.
— На около половин час път сме — каза Бронски, след като прегледа данните от монитора.
— А какво ще правим с нашите паспорти? — попита Кавана. — Или смяташ да ни оставиш на кораба, докато душиш насам-натам?
— Изкусителна мисъл — рече Бронски. — Но доколкото ви познавам, мисля, че ще направите опит да се измъкнете. Ето.
Той хвърли на масата два тъмнозелени паспорта — може би аркадийски? — и се облегна назад. Кавана взе единия и го отвори.
Наистина бяха аркадийски, на баща и син търговци — Бакар и Джил Фортунори. Само дето вътре вече се мъдреха фотографиите и пръстовите отпечатъци на Кавана и Колчин.
— Впечатлен съм — призна Кавана. — А ти кой ще бъдеш?
— Жан Мишел Маршан — отвърна Бронски. — Ваш пилот и културен съветник. Което означава, че ще говоря аз, а вие ще стоите отзад и ще мълчите многозначително. Ясно ли е?
— Струва ми се, че ще се справя с ролята — подсмихна се Кавана и прибра паспорта.
— Чудесно. — Бронски се извърна към пулта. — Пъхнал съм ви в паспортите по едно листче с биографични данни. Хубаво ще е да знаете поне нещичко за себе си.
Върховният сведе поглед към кутията, която говорител Цвв-панав бе тръшнал безцеремонно на бюрото му.
— Добре де — рече той. — Това е фссс-орган. И какво от това?
— Това не е някакъв фссс-орган, Върховни — отвърна говорителят на Дхаа’рр. — Това е фссс-органът на Прр’т-зевисти. Надявам се, че го помните?
— Не би било никак лесно да го забравя — отвърна сухо Върховният. — Още повече след всички дхаа’ррски петиции, които получих, след като поисках отзоваването на Трр-мезаз. Останах с впечатлението, че целият клан Дхаа’рр настоява за провеждане на прощален ритуал.
— Но пък умеете добре да прикривате разочарованието си, Върховни — засмя се Цвв-панав. — Сигурен съм, че бихте предпочели да оставите уликите да бъдат унищожени от церемониалния огън. Кажете ми, не сте ли вие с Трр-гилаг организатори за вземането на незаконен резен от този фссс-орган? Или ролята ви е само да прикриете това престъпление, след като бъде извършено?
За опитен политик като Върховния не бе никак трудно да запази спокойно и равнодушно изражение.
— Това е много сериозно обвинение, говорител Цвв-панав. Имате ли някакви доказателства, че изследовател Трр-гилаг е забъркан в незаконни дела?
— Имам доказателство, че част от полутечния материал в този фссс-орган е била изтеглена с игла — заяви Цвв-панав. — Мога също така да докажа, че Трр-гилаг е посещавал семейната гробница на Прр малко преди да се разкрие престъплението.
— Ясно — спокойно каза Върховният. — И в продължение на колко цикъла преди посещението на Трр-гилаг този фссс-орган е лежал необезпокояван в нишата?
— Това няма значение.
— Няма ли? — възрази Върховният. — На мен пък ми се струва, че това ще е първият въпрос, който ще ви зададат адвокатите.
Няколко минути Цвв-панав остана втренчен в лицето на Върховния. Изглеждаше раздразнен и дори ядосан.
— Това е ключ, Върховни вожде — произнесе той тихо. — Ключ за вашето сваляне.
— Без съмнение — въздъхна Върховният. — Готов съм дори да ви пожелая успех, когато върху раменете ви се стовари бремето на управлението на осемнайсет свята. Засега обаче то все още е мое задължение. Извинете ме, но ме чака и друга работа.
Цвв-панав преметна ядосано език.
— Подигравайте ми се колкото щете, Върховни вожде, но аз ще присъствам на вашето падение. И, надявам се, на краха на цялата кланова система. — Той махна ядно с ръка, обърна се и закрачи към вратата.