Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Дата: 26 август 2011, 13:35 До: Крисчън Грей
Що за отговор? Поредната заплаха?
Знаеш защо питам, нали?
Реши да се върнеш, защото бях излязла с приятелка или защото в къщата ти имаше луд с пистолет?
Анастейжа Грей, главен редактор на СИП
Гледах екрана. Никакъв отговор. Погледнах часовника. Два без петнайсет. Все още нищо.
Подател: Анастейжа Грей Относно: Ето какво ще ти кажа Дата: 26 август 2011, 13:56 До: Крисчън Грей
Приемам мълчанието като признание, че си се върнал в Сиатъл само защото СЪМ ПРОМЕНИЛА РЕШЕНИЕТО СИ. Аз съм голяма жена. Излязох да пия по питие с приятелката си. Не знаех, че има утроена охрана и над ПРОМЯНАТА В РЕШЕНИЯТА МИ. ЗАЩОТО ТИ НИКОГА НЕ МИ КАЗВАШ НИЩО. От Кейт разбрах за усилената охрана за цялото семейство, не само при нас. Вярвам, че като цяло винаги преиграваш, когато стане дума за моята сигурност, и те разбирам, но ти просто не знаеш къде да спреш и винаги правиш грандиозен скандал от това.
Никога не съм знаела истинската причина за всичките ти тревоги, не съм знаела дали е базирана на нещо реално, или на нещо, което ти си си внушил, че е опасно. Имах двама души от охраната с мен. Мислех, че с Кейт сме в безопасност.
И бяхме в по-голяма безопасност в бара, а не в апартамента. Ако БЯХ ИНФОРМИРАНА за реалната ситуация, може би щях да постъпя по друг начин.
Разбирам, че тревогите ти са свързани с нещо в компютъра на Джак Хайд тук, в СИП, така поне смята Кейт. Знаеш ли какво е да разбереш, че най-добрата ти приятелка знае повече за мъжа ти от самата теб? Аз съм ти ЖЕНА. Така че ще ми кажеш ли, или ще продължиш да ме третираш като дете, а аз да продължа да се държа като дете?
Ти не си единственият побеснял. Разбра ли?
Ана
Анастейжа Грей, главен редактор на СИП
Натиснах „Изпрати“ Ето ти, заври си го знаеш къде, Грей! Поех дълбоко дъх. Определено гневът ми бе взел връх. Добре, съжалявах, чувствах се виновна... за какво? Че съм се държала лошо? Е, стига вече, край на това.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Ето какво ще ти кажа
Дата: 26 2011, 13:59
До: Анастейжа Грей
Както винаги сте много смела и предизвикателна зад монитора, госпожо Грей.
Може би ще го обсъдим, когато се върнете в НАШИЯ апартамент.
Добре е да внимавате какви ги говорите, защото също съм бесен.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
„Да внимавам!?“ Гледах мейла недоволно и осъзнах, че така няма да постигна нищо. Не отговорих. Взех един ръкопис, който бяхме получили от млад и обещаващ автор, и започнах да чета.
Срещата ми с детектив Кларк мина гладко. Не беше навъсен като през нощта. Вероятно бе успял да поспи. Или просто предпочиташе да работи през деня.
- Благодаря за показанията, госпожо Грей.
- Няма за какво. Хайд в полицията ли е, в ареста ли е?
- Да, госпожо. Пуснаха го от болницата сутринта. Ще остане при нас доста дълго, след обвиненията, които са предявени към него. - Усмихна се и в ъгълчетата на тъмните му очи се събраха малки бръчици.
- Добре. Беше доста трудно за съпруга ми и за мен.
- Тази сутрин говорих надълго и нашироко с господин Грей. Той е много доволен и облекчен от развоя на събитията. Имате интересен съпруг, госпожо Грей
„Нямаш представа колко интересен“.
- Да, така е. - Усмихнах му се любезно и той разбра, че е време да си ходи.
- Ако се сетите за нещо друго, обадете ми се. Ето визитката ми.
- Благодаря. Непременно ще го имам предвид.
- Приятен ден, госпожо Грей.
- И на вас.
След като Кларк си тръгна, се зачудих какви обвинения са повдигнати срещу Хайд. Без съмнение Крисчън нямаше да ми каже. Свих недоволно устни.
Пътувахме в мълчание. Този път караше Сойър, а Прескот седеше до него. С всеки километър сърцето ми се свиваше все повече и повече. Знаех, че ни предстои ужасен скандал, а не бях сигурна, че имам сили да го понеса.
Докато се качвахме с асансьора с Прескот, се опитах да подредя мислите си. Какво исках да му кажа? Та аз вече го бях казала в мейла си. Може би щеше да ми отговори. Надявах се да ми отговори. Не можех да се успокоя. Бях адски изнервена и притеснена. Сърцето ми блъскаше, устата ми беше пак суха. Дланите ми се потяха. Не, не исках да се караме. Но беше толкова трудно, а аз исках да отстоя правата си.
Вратите на асансьора се отвориха. Фоайето беше чисто и подредено. Масата си беше на мястото, на нея бе поставена нова ваза с прелестни бледорозови божури. Огледах картините. Мадоните бяха там, непокътнати, без драскотина. Вратата беше поправена. Госпожа Прескот отвори вратата към антрето. Цял ден не беше обелила дума. И по-добре.