Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Обещавам, скъпа. И ти се кълна, че ще ти бъде приятно. Той слезе още по-ниско, като внимаваше да стои от едната й страна, за да не се почувства тя като хваната натясно. Когато се приближи до сърцевината й, тялото му едва не излезе от контрол, а тазът му се напрегна, както преди да получи оргазъм. Трябваше да забави темпото. И заради нея, и заради себе си.
- Обожавам уханието ти, Мариса.
Той целуна пъпа й, после се спусна надолу сантиметър по млечнобял сантиметър. Все по-надолу и по-надолу... докато най-сетне допря затворените си устни до крайчето на нейната цепка.
Което бе страхотно за него, ала Мариса сякаш се вкамени. И подскочи, когато гой сложи ръка от външната страна на бедрото й.
Той се отдръпна мъничко и помилва корема й с устни.
- Поласкан съм.
- 3-з-защо?
- Как би се почувствала, ако някой ти се довери по този начин? Ако ти даде нещо толкова лично?
Той духна в пъпа й и тя се засмя, сякаш топлият въздух я беше погъделичкал.
- Оказваш ми огромна чест, знаеш ли? Наистина.
Той продължи да я успокоява с думи и гальовни целувки, които всеки път траеха по-дълго и слизаха по-надолу. Когато почувства, че тя е готова, Бъч плъзна ръка по вътрешността на крака й, улови я за сгъвката на коляното и нежно я разтвори за себе си, само няколко сантиметра. Нежно целуна цепката й, после пак и пак, докато напрежението й най-сетне се стопи.
Тогава той наведе глава, отвори уста и я близна. Мариса ахна и седна в леглото.
- Бъч?
Сякаш искаше да се увери, че той знае какво бе направил току-що.
- Не ти ли казах? - Бъч отново се наведе и лекичко прокара език по нежната розова плът. - То е като френска целувка.
Той повтори бавната ласка и Мариса отметна глава назад, а връхчетата на гърдите й щръкнаха, когато гръбнакът й се изви в дъга. Прекрасно. Тя бе точно където я искаше. Без глупави тревоги дали това е благоприлично или не, отдадена на насладата от това да я обичат така, както заслужава.
Бъч се усмихна и продължи онова, което правеше, като постепенно потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не усети най-съкровения й вкус.
Той преглътна и очите му се премрежиха. Не приличаше на нищо, което някога бе слагал в уста. Смесица от океан, зрял пъпеш и мед, неповторим коктейл, чието съвършенство едва не го накара да заплаче. Още... искаше още. По дяволите, трябваше да се овладее, преди да продължи. Искаше да се опие от нея, а тя определено не беше готова за такава ненаситност.
Той спря за миг и Мариса повдигна глава.
- Това ли беше?
- Ни най-малко! - Господи, обожаваше премрежения, сладострастен поглед в очите й. - Просто се отпусни и остави всичко на мен. Най-хубавото тепърва предстои.
Тя го послуша и той плъзна поглед по най-съкровените й тайни. Нежната плът блещукаше и Бъч си помисли колко още от този сияен нектар ще я окъпе, когато той приключи. Целуна я, а след това бавно и лениво прокара език от долу на горе, после устата му описа кръг и той потъна още по-дълбоко в нея. От гърлото на Мариса се откъсна стон, а той нежно разтвори краката й още малко и като я взе в устата си, започна да подръпва ритмично сърцевината й.
Когато Мариса се замята необуздано върху леглото, в главата на Бъч прозвуча сигнал за тревога, сякаш най-цивилизова-ната част от него го предупреждаваше, че нещата се развиват с астрономическа скорост. Само че той просто не беше в състояние да спре, особено когато пръстите на Мариса се вкопчиха в чаршафите, а гърбът й се изви в дъга, сякаш всеки момент щеше да свърши.
- Харесва ли ти? - Бъч погъделичка връхчето на цепката й, подръпвайки най-чувствителната й част. - Харесва ли ти така? Ами така...
Той я засмука и Мариса извика от удоволствие.
- О, да... - продължи той. - Господи, устните ми са окъпани в теб... докосни ги, докосни ме...
Той улови ръката й и прокара пръстите й по устата си, а после ги облиза. Тя го гледаше с широко отворени очи, задъхана, зърната на гърдите й бяха набъбнали. Бъч си даваше сметка, че отива много далеч, но тя също бе там. Той я ухапа по дланта.
- Кажи, че го искаш. Кажи, че ме желаеш. -Аз...
Конвулсии разтърсваха тялото й.
- Кажи, че ме желаеш - повтори той и я ухапа още по-силно. По дяволите, и сам не знаеше защо толкова настоява да го чуе, но то беше по-силно от него. - Кажи го!
- Желая те - простена Мариса.
Изневиделица го връхлетя опасна, хищна сласт и разби самоконтрола му на хиляди късчета. С гърлен звук, дошъл сякаш от дълбините на съществото му, Бъч сложи ръце от вътрешната страна на бедрата й, разтвори я широко и буквално се гмурна между краката й. Когато се впи в плътта й и проникна в нея с езика си, намирайки съвършения ритъм, сякаш от много далеч чу някакво ръмжене да изпълва стаята.