Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
В стаята нахлу дъх на океан и тялото на Бъч реагира мигновено и твърде забележимо. Той се обърна, като много внимаваше да държи сакото си където трябва.
Боже, толкова беше красива в синьо-зелената си рокля!
- Здравей, скъпа.
- Здравей, Бъч - тихо отвърна Мариса и поглади косата си с несигурна ръка. - Изглеждаш... добре.
- Да, добре съм.
Благодарение на целебната длан на Ви. Последва дълго мълчание, после Бъч каза:
- Може ли да те поздравя, както подобава?
Мариса кимна и той пристъпи към нея. Наведе се и я целуна, уловил леденостудената й ръка в своята. Нервна ли беше? Или болна?
Бъч се намръщи.
- Мариса, искаш ли да поседнем за малко, преди да отидем на вечеря?
- Да, моля.
Той я отведе до един тапициран с коприна диван, като не пропусна да забележи треперенето на ръцете й, докато тя сядаше до него и оправяше роклята си.
- Нека поговорим - подкани я той, наклонил глава на една страна. Тя продължаваше да мълчи и Бъч настоя: - Мариса... нещо те тревожи, нали?
- Не искам да се биеш заедно с Братството - каза тя след неловка пауза.
Ето какво било значи.
- Мариса, това снощи беше непредвидено. Аз не се бия. Честна дума.
- Но Ви каза, че ако си съгласен, те ще те използват. Леле! Това беше съвсем ново за него. Доколкото знаеше, случилото се предишната вечер беше изпитание на лоялността му, а не въвеждане в редиците на Братството.
- Виж, братята вече девет месеца се опитват да ме държат настрани от битките си. Няма да се захващам с лесърите. Това не е моята война.
Мариса се поотпусна.
- Просто не мога да понеса мисълта отново да пострадаш както преди.
- Не се тревожи за това. Братството си гледа своята работа, но тя няма нищо общо с мен - увери я Бъч и прибра кичур коса зад ухото й. - Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим, скъпа?
- Искам да те попитам нещо.
- Можеш да ме попиташ за всичко.
- Не знам къде живееш.
- Тук. Живея тук - отвърна Бъч и виждайки объркването й, кимна към отворената врата на библиотеката. - В къщата за гости в другия край на двора. Заедно с Ви.
- О... а къде беше снощи?
- Там. Не съм излизал.
Мариса се намръщи, после произнесе на един дъх:
- Имаш ли други жени?
Сякаш която и да е жена би могла да се сравни с нея!
- Не! Защо питаш?
- Не сме били заедно, а ти си мъж, който очевидно има... нужди. Дори и в този миг тялото ти е различно, по-голямо, по-твърдо.
Мамка му. А уж се бе опитал да скрие ерекцията си, наистина се беше опитал...
- Мариса...
- Несъмнено имаш нужда от редовно облекчение. Тялото ти е страховито.
Това изобщо не звучеше добре.
- Какво?
- Могъщо и потентно. Достойно да проникне в жена.
Бъч затвори очи. Изобщо не му се мислеше как ще успее да удържи господин Достоен-да-проникне-в-жена след тези думи.
- Мариса, няма никоя друга освен теб. Как би могло да има?
- Мъжете от моята раса могат да имат повече от една партньорка. Не знам как е при хората...
- Не и аз. Не и с теб. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Искам да кажа, ти можеш ли да си се представиш с друг?
Колебанието, което последва, му подейства като студен душ, ледени тръпки пробягаха по цялото му тяло. Докато Бъч се побъркваше, Мариса си играеше разсеяно с разкошната си пола. По дяволите, беше се изчервила.
- Не искам да бъда с никой друг, освен с теб.
- Какво се опитваш да скриеш, Мариса?
- Има един вампир, с когото... имам нещо.
Мозъкът на Бъч започна да дава накъсо, сякаш някой беше взривил невроните му и пътят до сивото му вещество бе напълно отрязан.
- Какво „нещо"?
- Нищо романтично, Бъч, кълна се. Той е само приятел, но е мъж, затова исках да знаеш - Мариса докосна лицето му. - Ти си този, когото искам.
Докато се взираше в сериозните й очи, Бъч почувства, че е невъзможно да се усъмни в думите й. И все пак чувстваше се така, сякаш го бяха цапардосали по главата със сопа. Което беше абсурдно и дребнаво, и... Но той изобщо не можеше да понесе мисълта тя да бъде с някой друг.
Вземи се в ръце, Бъч О 'Нийл. Докарай си задника обратно в реалността, човече. Веднага!
- Добре - каза той на глас. - А аз искам да бъда мъжът за теб. Единственият.
Отърсвайки се от глупавата ревност, той целуна ръката й... и се сепна, когато усети, че тя трепери.
- Какво ти е? - попита, улавяйки студените й пръсти между дланите си. - Разстроена ли си, или си болна? Искаш ли да те прегледа лекар?